Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Това беше заради плевнята — измърмори Слейд, без да се откъсва от устните й. — А пък това… това си е за мене, понеже те желая… Божичко, как само те желая!

Това е сън, увещаваше се Рейчъл, когато усети устните му отново да вземат нейните. Да, да, чудесен, красив сън, породен от странните чувства, които ме измъчват откакто той е тук. Толкова силно съм го желала, че сега сънувам, че е действителност. Но не бива да се притеснявам, защото не е нищо повече от сън.

Спокойна, че не няма защо да се замисля за безсрамното си поведение, тя се вкопчи като удавница в него и изпита удоволствие от допира на гладкия му гол гръб под нейните ръце и от начина по който силните му мускули се изпъваха под пръстите й, докато ги прегръщаше и галеше. Най-сетне можеше и тя веднъж да не укротява чувствата си, да го целува и гали без да мисли, да го прегръща както го беше желала, дълбоко в себе си, от първия миг, в който го видя. Сега най-сетне си го позволяваше.

Езикът му изследваше нахално устата й и тя усети тръпки на ужас по гърба си. Защото й се стори, че той иска да я целува до края на света, да изсмуче душата й от тялото, а после да я захвърли. Устните му се плъзнаха по бузата й до слепоочието, чак до косите. Дъхът му топлеше кожата й, караше я да се разтапя от удоволствие, а през тялото й сякаш мина ток, когато той ухапа леко ухото й. Той й шепнеше думи на страст и копнеж, думи, които тя едва чуваше и само наполовина разбираше, обзета от поглъщащите я бурни чувства, които бушуваха в тялото й, отнасяха я като могъщ ураган.

Пръстите му потъваха в косата й, издърпваха фибите и ги разпиляваха по пода, както беше попилял по вятъра присъщия й здрав разум. Дългата й руса коса вече обвиваше, освободена, и двамата, на лунната светлина, проникваща през малкото прозорче, тя беше като сияен, изтъкан от злато воал. Слейд поемаше дълбоко дъха на люляк, който се излъчваше от кожата й, заравяше лице в разкошната й коса, галеше кичурите, полепнали по устните, обвили шията й.

— Рейчъл, Рейчъл… любима — шепнеше той.

Устата му оставяше огнена диря по шията й, караше я да трепери от възбуда и страх, когато ръката му се сключи около тъничкия й врат и го стисна властно, преди да почне да разкопчава едно след друго копченцата на роклята й. Беше толкова сръчен, че Рейчъл почти не забеляза какво прави. Знаеше само, че никога досега мъж не бе събуждал в нея подобни чувства, диви и страстни като вятъра. Изведнъж й се стори, че той единствен може да ги обуздае, да успокои мъчителната болка, която я терзае, да свали бронята около така дълго потисканите й чувства.

Чак когато Слейд дръпна разкопчаните страни на корсажа й, когато посегна нетърпеливо към презрамките на ризата, Рейчъл изведнъж се събуди. Най-сетне разбра, че не е сън, а действителност. Изпъшка от ужас и сигурно би извикала, ако Слейд, забелязал внезапната промяна, не й беше затворил устата.

— Шшт — прошепна той предупреждаващо. — Или искаш да събудиш цялата къща, та да ни сварят тук заедно в леглото?

Тази мисъл накара Рейчъл да се вцепени от ужас. Тя поклати глава, а тялото й продължаваше да трепери, преливащо от усещанията, които бе взела за сън.

— Тогава кротувай! — изсъска Слейд и махна ръка от устата й.

Рейчъл се опита да извърне глава, да го отблъсне, но той беше толкова силен. Той сграбчи разпилените й коси и накара потръпващите й устни да се покорят на желанието му, тялото му я притискаше към мекия пухен дюшек, отнемаше й всяка възможност да избяга.

— Не се противи, миличка — мърмореше той, докато ръката му се спускаше по врата й и развързваше презрамките на ризата. — Нали знаеш, че и ти ме желаеш не по-малко, отколкото аз тебе.

— Не е вярно — изпъшка тихо Рейчъл. — Не е вярно. — Но тя знаеше, че лъже, знаеше го и той.

— А защо бие толкова силно твоето сърчице? — подигра й се тихичко той, преди да обладае отново устните й и да задуши отговора.

Докато я целуваше, ръката му се плъзна под ризата и тя изстена, когато той хищно награби кръглата, гола, напрегната от желание гърда. На Рейчъл й секна дъхът, когато ръката му се плъзна нежно, но изкусно по меката, наляна пъпка и превърна пламенната й страст в непоносима болка. Палецът му описваше с наслада кръговидно движение около тъмната пъпка, силно набъбнала и корава. Вълни на екстаз заливаха сега тялото й като водопад от искри. Тя трепереше цялата.

Пръстите й се заровиха от само себе си в гъстата му черна коса. Ръцете и обвиха по-яко врата му, за да го приближат още повече, а устните му се разхождаха сега по шията й, отметната назад в порив на неописуема наслада. Той я обсипваше с целувки, хапеше нежните й рамене и караше тялото й да трепти като от електрически удари. Със сладостно удоволствие ближеше езикът му потта във вдлъбнатинката между гърдите, а после устните му всмукаха розовата пъпка, станала корава от милувките му.