Ребека Брандуейн - Дива кръв

Ако убиеха някого, не разпитваха престъпника. Гражданите, все декласирани типове, си мълчаха, както и укрилите се тук главорези.

Обикновено животът в Драй Гълч вреше и кипеше с веселост, подклаждана от евтина ракия и евтини жени, придружена от честите изстрели на пияни нехранимайковци. Но този ден по главната улица нямаше жива душа, въпреки че сивият зимен ден щеше да трае още два часа. Жалките магазинчета в разкривените къщи вляво и вдясно на улицата бяха затворили, за да избягат стопаните им от хапещия студ и виещия вятър. Вихрушка шибаше опустялата улица. Самотна мишорка се блъскаше между два коневръза, докато силен порив на вятъра я качи върху разнебитения дървен тротоар. Мишорката се отърколи по заледените хлъзгави дъски и спря пред две тесни, заключени врати. От малките им, мръсни и заскрежени прозорчета проникваше единствената светлинка по цялата улица. Зад вратите, в рязък контраст с тишината, притиснала целия град, дрънчеше разстроено пиано и навън се изтръгваше дрезгав смях. Вятърът го подхващаше и го отнасяше надалеч.

Дори Синият северен вятър не можеше да принуди „Червената жартиера“ да затвори.

В кръчмата дива сбирщина мъже беше наобиколила бара, други бяха насядали върху скърцащите столове около масите, целите в резки от ножове. Проститутките флиртуваха и се кикотеха, мъчеха се да склонят посетителите да им платят по някое питие. Няколко момичета се препъваха с пияните си клиенти по разкривената стълба, водеща към тъмен и мръсен коридор с бедно мебелирани стаи от двете страни.

В единия ъгъл на кръчмата пианистът блъскаше по клавишите, без да обръща внимание на фалшивите звуци, които силно повреденият вехт инструмент продължаваше да издава. И мъжете около масата за игра на карти не обръщаха внимание на какофонията.

Слейд Меверик беше единственият, който се сви вътрешно, когато „музикантът“ пропусна няколко ноти от песента, която се опитваше да изсвири. Никой нищо не забеляза, защото Слейд Меверик беше сякаш изцяло погълнат от покера, подхванат рано сутринта и ставал с напредването на деня все по-ожесточен. Въздухът около играчите беше толкова мръсен и гъст, че Слейд имаше чувството, че може да го разреже с острия си нож.

Той не беше единственият, който се подготвяше мълчаливо за яко сбиване. Повечето клиенти в кръчмата вече се бяха оттеглили на сигурно разстояние от масата за игра. Само Лоли, една от местните проститутки, беше останала, но не от чувство за дълг, или защото беше безстрашна и непредпазлива. Причината беше, че и със сила не можеха да я откъснат от Слейд Меверик.

Меката светлина на лампите в „Червената жартиера“ беше благосклонна към грубото лице на Лоли, правеше го да изглежда по-младо, тя беше и по-чиста от другите проститутки, които можеха да се купят за пет долара във всяка от многобройните кръчми в града. Лоли беше от добро семейство, но лош човек се беше погаврил и подиграл с нея, беше я въвлякъл в калта, а после я беше изоставил. Въпреки всичко, доброто й възпитание все още си проличаваше от време на време.

Кестенявата коса на Лоли беше вдигната нагоре в изкусна прическа на букли, над лявото си ухо беше затъкнала червено щраусово перо. Гримът й не беше толкова ярък, като на другите момичета, но и тя си беше лепнала бенка на едната буза и се беше постарала да подчертае пищните си гърди. Носеше обеци, огърлица и гривни от топаз — черният камък правеше роклята й в крещящо розово да изглежда по-елегантна. С една дума, Лоли беше курва, но малко по-свястна от мърлите, които сновяха из Драй Гълч. А Слейд Меверик й се беше сторил толкова привлекателен, навярно защото и той беше малко нещо по-приличен от нехранимайковците в този град.

Сега Лоли стоеше, вдигнала крак върху един стол и дръпнала нагоре пола, за да се види и стройния крак, и бедрото с червената жартиера. Беше подпряла брадичка с длан и наблюдаваше как мъжете разглеждат току що раздадените карти, а после обявяват мизите. Погледът й се връщаше отново и отново към Слейд, към високата му стройна фигура, която я караше сладострастно да въздиша.

Тя дълбоко съжаляваше, че този мъж се вестява само нарядко в Драй Гълч, защото беше малко влюбена в него, въпреки че той никога не беше насърчавал надеждите и чувствата й. Наистина, не я вземаше брутално, както другите мъже, но дълбоко в себе си Лоли добре знаеше, че му е необходима само, за да задоволява страстите си. Когато идваше в града, избираше само нея, но причината беше, че е по-чиста, по-угледна от другите проститутки. Според разбиранията в Драй Гълч, Слейд беше превземко, но човек, комуто е мил животът, не би се осмелил да му го каже в очите. Вярно, че беше смешно спретнат, но пък можеше от петдесет метра да улучи средата на асо, а всички знаеха, че е ужасно сприхав.