Ребека Брандуейн - Дива кръв

Слейд беше известен майстор на револвера и платен убиец, но и един от малцината мъже в града, за чиято глава не беше определена награда. Той се движеше свободно и от двете страни на закона (по-често откъм добрата, по-рядко откъм лошата). Обстоятелството, че пазителите на закона и преследвачите на платени убийци не бяха по петите му, се дължеше по-скоро на неговата ловкост, отколкото на неговия морал. Ако обстоятелствата го налагаха, той нямаше никакви задръжки да използува двата си, изработени специално за него, шесткуршумни колта 45 с дръжки украсени със слонова кост и инкрустирани със сребро. Изстрелите им поразяваха със смъртоносна сигурност.

Лоли се чувстваше сигурна близо до него, но когато Слейд направи едва забележимо, но недвусмислено движение, тя тутакси се приготви да изчезва. Знаеше от опит, че е глупаво да се противопоставяш на заповедта на мъж и тя се заотдалечава, колкото може по-незабелязано, от масата.

Слейд играеше вече от часове и през цялото време беше сигурен, че го мамят. Беше наблюдавал внимателно всички мъже край масата и сега знаеше кой е мошеникът.

Този тип, известен в Драй Гълч като Декана, беше раздавал непрекъснато карти под масата и беше скрил няколко в ръкава си.

На този свят Слейд Меверик най-много мразеше нечестните играчи. Даже в Драй Гълч мъжете играеха честно покер, или изобщо не играеха.

Когато алчните ръце на Декана посегнаха отново да приберат печалбата, Слейд протегна мълниеносно лява ръка и удари по купчинката пари в средата на масата. Доларите се разхвърчаха като ориз на сватба. Няколко сребърни монети се отърколиха със зловещо потракване по мръсния под.

— Какво значи това, Меверик? — попита Декана и черните му очи засвяткаха недоверчиво и злобно на светлината на лампите. Зъбите му захапаха силно дебелата пура, която пушеше от сутринта. — Фулът е по-силен от три дами, нали знаеш?

— Така е — каза спокойно Слейд, — но само ако фулът е бил раздаден честно.

— Твоят тон никак не ми харесва, Меверик. Да не би случайно да ме обвиняваш в нечестна игра?

— Много добре си ме чул — каза тихо Слейд. — Я си запретни ръкавите, Декане, та да видим и момчетата, и аз какво има в тях.

— Правиш голяма грешка, Меверик. Такива като тебе съм ги очиствал с дузини, още преди да си бил роден. Но не съм и толкова стар, че да не…

В същия миг Декана скочи на крака и блъсна с все сила масата, та да събори и Слейд. В тишината, настъпила в кръчмата, изкънтяха изстрели. Свинските очета на Декана се разшириха от смайване, когато бърза поредица от куршуми се заби в масивното му тяло. Кръвта бликна толкова силно от разтворените рани на Декана, че наоколо му всичко се обагри в червено. С яростни удари наляво и надясно, той отстъпи назад и успя да изпразни револвера си, но куршумите се забиха в стените и в прекатурената маса. Той изстена, оръжието се изплъзна от ръката му. Деканът се сви целият, притисна отчаяно ръце към гърдите и корема, от които по ръцете му закапа кръв. Направи, разкривен и присвит, още две несигурни крачки и се стовари върху един стол, който се строши под тежестта му. Най-сетне падна върху посипания със стърготини под. Очите му се впериха в нищото, последният дим от пурата се изви над жълтите му зъби.

Слейд се обърна мълниеносно и притисна гръб към стената. Държеше двата си револвера със силни, сигурни ръце, единият дълъг сребърен ствол още пушеше. Тъмносините му очи затърсиха из бара евентуални противници, но не откриха нито един. Въпреки това Слейд продължаваше да е нащрек. Краставите магарета през девет баира се подушват — знаеше той, — а сега беше като ястреб в гнездо на лешояди, сред които Декана беше от най-грабливите.

— Запретнете му ръкавите! — кресна Слейд на мъжете около падналата маса, посочвайки с ръка мъртвия Декан.

След кратко колебание двама мъже се приближиха с мърморене към трупа и запретнаха ръкавите на убития. На пода се изсипаха три карти.

— Мръсна свиня! — изсъска единият от мъжете и подритна трупа. — Сви ми сто и петдесет долара, а сега разбирам, че през целия ден е шмекерувал. — Ти комай ни направи добра услуга, Меверик.

— И аз така мисля — каза сухо Слейд и пъхна пистолетите в кобурите — очевидно нямаше да му се наложи да се брани от нехранимайковците в „Червената жартиера“.

Той вдигна парите от пода, подреди грижливо банкнотите и ги пъхна в джоба си. Монетите остави. После нахлупи енергично черното си сомбреро, сложи черното наметало, наведе се с гримаса и стовари върху раменете си тежкото тяло на Декана. Фактът, че човекът е бил убит, нямаше никакво значение, в Дъдж Сити цената на един мъж беше 250 долара и Слейд не искаше да изтърве такива пари. Без да хвърли поглед към някого, или поне към Лоли, той се запъти, без да каже нито дума, към затворената врата на „Червената жартиера“ и сребърните му шпори издрънчаха в тишината.