Ребека Брандуейн: Дива кръв

В този късен следобед на циганското лято тя стоеше пред малката, струпана от плет и глина къщурка, стоеше, изнурена и бледна от бременността и изглеждаше много по-възрастна от своите тридесет и четири години. Стоеше, загледана в пълната пустош, която скакалците бяха оставили след себе си. От деня на тяхното нашествие беше минало доста време и би трябвало да е свикнала с тази гледка, но Индия сякаш още не можеше да проумее размерите на бедата. Още не можеше да приеме, че сухите стъбла, покриваща сега равнината докъдето поглед стигне, са всичко, което бе останало от нейния свят и мечтите й.

Ненаситните насекоми се махнаха, но отвратителната им смрад остана. Кладенци, поточета и езерца бяха отровени от техните изпражнения и водата не ставаше вече нито за хората, нито за животните. Кокошките, прасетата и птиците бяха яли толкова ненаситно от неочаквано появилите се насекоми, че те самите вече не можеха да се ядат. Сега хората се хранеха с царевичен хляб, сосове и подсладено със сироп кафе. Мъжете трябваше да пушат вместо тютюн лозови листа.

Индия въздъхна, капнала, когато извади последното парче мокро, но, слава богу, вече чисто пране от старата вана, закрепена криво-ляво върху сандък. Залови се с мъчителното за нея изстискване на дрехите. Внимаваше капещата вода да пада във ваната, защото в прерията всяка капка беше с цената на златото и тя трябваше да носи кофа след кофа от доста отдалечения кладенец. Но човекът, който откри водата с пръчката си, им каза, че имат късмет, защото кладенците на други фермери са още по далече от къщите.

Тогава съпругът на Индия бе нарекъл този водотърсач, човек с индианска кръв в жилите, когото поканиха по съвет на съседите, луд, или шарлатан. Беше сигурен, че търсенето е било чисто и просто представление, с което се изнудват пари, убеден беше, че вода има навсякъде. Джонатан изгуби тогава много време, за да изкопае кладенец по-близо до къщата. Но старият човек се оказа прав и оттогава мъжът й хранеше безпричинна омраза към индианци и водотърсачи. Индия и Джонатан често се караха и затова, че Рейчъл Уайлдър, най-близката им съседка и най-добра приятелка на Индия, беше възприела от стареца изкуството да открива вода. Индия и Джонатан скоро разбраха, че в прерията не бива да се пролива нито капка. Дори с вода от прането можеше да се полее например зеленчуковата градина.

При тази мисъл тя хвърли поглед към опустошената си градина и си даде сметка колко безсмислено е да пести водата и сега. Истеричният й смях беше сякаш вик на смъртно ранено животно. Един безкраен, ужасен миг изпита страх, че ще припадне. Затвори очи и впи пръсти в ръба на ваната, докато главозамайването попремине.

Стреснато от внезапната болка, изпитана от майката, детето се раздвижи в утробата й, ритна я с краче. Тя сложи инстинктивно успокояваща ръка върху изпъкналия си корем, докато припрените движения на малкото не се успокоиха и тя разбра, че то пак е заспало. Тогава вирна брадичка и се накара да продължи работата си. Въпреки всички беди и напасти животът продължаваше. Прошарената коса на Индия, която беше прибрала сутринта на кок, се разпиля по раменете й. Тя отметна кичурите от лицето си, избърса изобилната пот от челото, изпоцапано от саждите и сапунените пари, които се вдигаха от сложения върху силен огън черен казан. После се наведе и се опита да вдигне на хълбок голямата кошница с чисто пране — нещо, което и при нормални обстоятелства съвсем не беше лесно. А сега, затруднена от бременността и от двете малки деца, вкопчени в полите й, задачата беше за Индия почти непосилна.

Стенеща и плувнала в пот, тя се опита да вдигне кошницата. За миг усети, че би предпочела да падне на колене и на заплаче на висок глас.

— Майко, нека ти помогна — чу тя гласа на Ева и видя угриженото лице и очите на детето, прекалено тъжни и знаещи за тринайсет годишно девойче. Индия се опита да се усмихне на най-голямата си дъщеря, но можа само с мъка да потисне сълзите си.

Толкова млада е още — помисли си Индия с горчивина. Прекалено млада, за да разбира вече толкова неща. Не, не е справедливо едно дете да е принудено да носи товара на възрастните. Но без Ева едва ли щеше да намери сили да продължи. О, Ева, какви планове кроях за тебе. Не исках да стане така, не исках животът ти да е толкова тежък, та да те накара толкова бързо да пораснеш…

Индия си спомни с тъга за собственото си детство в богатата плантация на нейните родители. Сайприс Хил беше разположена на брега на Мисисипи, в Луизиана и там роби й прислужваха от сутрин до вечер. Там масата се огъваше от богатите ястия и единствената й работа беше да бродира, да плете дантели и да шие. Божичко, как се бе озовала тук? От тревожните мисли на майката детето в утробата й отново се събуди и зарита. Това беше тринайсетата бременност на Индия за шестнайсет години. Беше родила седем живи деца, две мъртвородени бяха погребани в Луизиана, а беше имала и три преждевременни раждания. Това изисква скъпа дан от всяка жена и Индия беше на края на силите си. Не се радваше на идването на това дете, защото я гнетеше предчувствие, че този път няма да издържи.