Сандра Браун - Обичай ме

Беше се влюбила в един скитник.

— Госпожице Тайлър?

Тя подскочи от изненада и се опита да се съсредоточи.

— Да?

— Господин Хардтек ще ви приеме веднага.

— Благодаря.

Взе чантата си и папката от канапето и последва секретарката, която прекоси лъскавия мраморен под, мина през големите врати и я въведе в светилището на Хардтек.

Строгата обстановка бе отчасти смекчена от ориенталските килими, които образуваха нещо като безценен остров на пода. Едната стена бе стъклена и предлагаше умопомрачителен изглед към величествените сгради на Далас, очертали контури на хоризонта. Сейдж добре си бе подготвила домашната и знаеше кои точно сгради принадлежат на Хардтек. За момент се уплаши и се стъписа от огромните размери на богатството и властта му. Какво правеше тя в този храм на благополучието?

И защо не, по дяволите, обади се едно тихо гласче дълбоко в съзнанието й. Семейната гордост си казваше своето. Тя беше Тайлър. А Тайлърови бяха не по-лоши от всички останали.

Тя изправи рамене, приближи се до бюрото му и протегна ръка. Един посивяващ, едър мъж, облечен в безупречен делови костюм, се надигна от стола си и пое ръката й през бюрото.

— Здравейте, господин Хардтек. Аз съм Сейдж Тайлър. Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете веднага.

— Заповядайте, седнете, госпожице Тайлър.

Докато Сейдж сядаше на посоченото й място, секретарката му му подаде някаква визитна картичка. Той я погледна и кимна. Тя мълчаливо се оттегли.

— Казала сте на секретарката ми, че желаете да ме видите по някакъв неотложен личен въпрос.

Хардтек наближаваше шестдесетте, имаше широки гърди и голям корем, макар че тялото му бе по-скоро мускулесто, отколкото дебело. Носът му беше голям и месест, а зачервеното му лице й подсказваше, че той е мъж, който не се лишава от няколко бърбъна през деня. Имаше смущаващия навик да се взира в събеседниците си изпод гъстите, надвиснали над очите му сиви вежди.

Шокирана от собствената си дързост, Сейдж смело заяви:

— Излъгах, господин Хардтек. Дойдох тук, за да ви продам нещо.

Той изглеждаше стъписан от откровеността й. В продължение на няколко секунди я огледа с напрегнат и изучаващ поглед. После се настани в кожения си стол и като скръсти ръце на стомаха си, леко се изсмя.

— Е, куражлийка сте, госпожице Тайлър. Трябва да ви го призная. И какво предлагате? Да не би да ни е изтекъл абонаментът за Телевижън Гайд?

Сейдж се усмихна колебливо и като се питаше още колко ли време ще може да разчита на доброто му настроение, сложи папката на ръба на бюрото му и я разтвори.

— Искам да ви запозная с една нова система за напояване. Това тук са чертежите.

Той дори не погледна към скиците на Харлан. Беше приковал поглед някъде между очите й.

— Госпожице Тайлър, аз съм зает човек. Имам цяла армия от подчинени, които решават тези въпроси вместо мен.

— Добре зная това — бързо заговори тя, разбрала, че той е на път да я отпрати. — Но аз вече седмици наред се срещам с вицепрезиденти и младши изпълнителни директори. Те са много по-заинтересовани от това да запазят настоящия си бюджет и изобщо не мислят за инвестиране. Никой не смее да разклати корпоративната лодка в тия тежки времена и затова не се вземат никакви решения. Този път реших да се срещна с най-главния шеф — този, който подписва чековете и взима окончателните решения. Уморих се да ме препращат от един заместник на друг.

Изминаха няколко мъчителни секунди, през които той не свали поглед от лицето й, после погледна часовника си и каза:

— Разполагате с пет минути. — Тя побутна папката към него докато превъзнасяше безупречната репутация на Тайлър Дрилинг. Той я слуша няколко секунди и я прекъсна. — Запознат съм с репутацията на семейството ви в петролния бизнес. Кажете ми само какво продавате и защо трябва да го купя.

— Възложили ли сте на някого договора за напоителна система на Шедоу Хил?

Вече бе започнало разчистването на терена за бъдещия комплекс, който щеше да бъде построен на няколко мили северно от Далас. Сейдж бе чела, че след завършването му, той ще се простира на площ от няколко квадратни мили, ще има игрище за голф с осемнадесет дупки и друго по-малко с девет дупки, игрище за игра на поло, самолетна площадка, търговски център, шикозен кънтри клуб, както и някои други, неприлично скъпи места за развлечения.

— Не, доколкото знам — отговори й той.

— Ще ви бъдем много задължени, ако ни възложите този договор. Разполагаме точно с това, което ви трябва.