Сандра Браун - Обичай ме

— Продължавай — измрънка той, омилостивен донякъде.

— Мисля, че сигурно е преживял нещо твърде болезнено и мъчително. Все още бяга от него. Някой го е наранил жестоко. И точно заради това той никога не се сближава много с когото и да било. Общителен е, но е предпазлив. Предпочита да е наблюдател, а не участник в събитията.

— Аз също забелязах нещо подобно. Мислиш ли, че става дума за жена?

— Можем само да гадаем.

— А ти какво би казала?

— Бих казала, че е жена.

— И аз така си помислих. — Чейс се усмихна тъжно. — Надявам се, че не смята да отмъщава на целия женски род, включително и на Сейдж, заради онова, което му е причинила някаква глупава жена.

— Не е задължително. — Чейс я изгледа въпросително и тя доразви теорията си. — Подобна емоционална болка може да предизвика или необикновена жестокост или огромна доброта и чувствителност. Не мога да си представя, че Харлан би могъл да бъде жесток и коравосърдечен. А ти?

— И аз. Но кой знае? Може би все още не сме го видели в най-лошата му светлина.

— Възможно е, но ти пропускаш нещо много важно, което дава представа за истинския, му характер.

— И кое е то?

— Той беше човекът, който пръв се притесни, че Сейдж може да е забременяла. Нали ти ми каза, че той си е признал, че е спал с нея без дори да сте го питали за това. Това не е присъщо на безскрупулните мъже, поставили си за цел да разбият повече женски сърца.

— Да, така е. Исусе — той прокара ръка по лицето си. — Предполагам, че единственото, което можем да направим в този момент, е да се отдръпнем назад и да изчакаме и да видим какво ще стане.

— Най-после каза нещо разумно.

— Значи, да се върнем към бизнеса. Докъде бях стигнал? О, да. Сейдж ми каза, че Харлан иска да се върне и да инсталира системата. Иска да отстрани всички възможни технически дефекти, преди да получим първата поръчка. Малката ми сестричка трябва да е страхотен търговец. — Той се усмихна с обич. — Кой можеше да предположи, че тя ще се справи толкова успешно?

— Аз — твърдо отбеляза Марси.

— Изглежда, че първата ни продажба няма да закъснее. Искрено се надявам това да е така. Заради всички ни. — Той бутна настрана празната си чиния и взе чашата с червено вино. — Не съм забравил нашата сделка, Марси.

— За каква сделка става дума? — Безгрижният й тон не можа да го заблуди.

— Сделката, която сключихме, когато се оженихме.

— О, тази сделка ли?

Всеки път когато той повдигнеше този въпрос, тя ловко променяше темата на разговора. Този път, обаче, Чейс бе твърдо решен да не й позволи да постъпи така.

— Ти ни измъкна тогава, Марси, и аз не съм го забравил. Без твоите пари…

— Нашите пари. Те станаха твои в деня, в който се оженихме.

— Парите бяха твои. Пари, които бе спечелила с много труд. Когато се оженихме, ти казах, че възнамерявам да ти върна всеки цент. До този момент нямах такава възможност. Но ако сключим един от тези големи договори, за които Сейдж говореше днес, ти ще получиш парите си обратно.

Тя стана от стола си, заобиколи масата и седна в скута му.

— Мислиш ли, че тези пари ме интересуват, Чейс?

— Но мен ме интересуват.

— Твоята честност е изумителна. И това е една от многото причини, поради които те обичам толкова много. И винаги съм те обичала. Още от детската градина.

Тя сведе глава и го целуна многозначително. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, тя заговори тихо.

— Печалбата, която получих от онази инвестиция, е огромна, Чейс. Виж колко много неща спечелих — красиво, здраво бебе и съпруг, който ме обича.

— Точно така. Аз наистина те обичам. Макар че понякога се плаша от острия ум и непоклатимата ти логика.

— Помисли си колко отегчен щеше да бъдеш, ако не бях такава, каквато съм.

— Отегчен? С теб? Никога! — Той пъхна ръце под пуловера й. — Хмм. Винаги си толкова топла и мека. — Гърдите й бяха пълни с мляко. Той нежно ги погали. Тя целуна ухото му, а после леко прокара език по ръба му. — Моля те, Марси — простена той. — Имай милост. Престани.

— Да не би да започваш да се възбуждаш? — закачливо прошепна тя.

— Да се възбуждам? Вече седмици наред сякаш не съм на себе си.

— В такъв случай, не мислиш ли, че е време да направим нещо по въпроса? — Тя протегна ръка към панталона му и започна да го разкопчава.

Очите му бързо потърсиха нейните.

— Искаш да кажеш…

— Аха.

— Зелена светлина?

Тя го обгърна с ръка и се усмихна съблазнително.

— По-зелена от това не може да стане.

— Приличаш на котарак, който току-що е изял канарчето за закуска — отбеляза Лъки, когато брат му влезе в офиса им на следващата сутрин.