Сандра Браун - Обичай ме

— Защо не започна да раздаваш тези пари по-рано? — веднъж го попита Сейдж. — Например когато видя, че Тайлър Дрилинг е в беда. Защо просто не даде на Чейс малко пари?

— Защото парите сами по себе си не можеха да разрешат проблемите му. Не и в перспектива. А и освен това, аз обичам да използвам собствените си възможности и изобретателност. Хората обикновено не се отнасят добре към подаянията, но, ако не са глупаци, разбира се, те винаги с готовност приемат нови и оригинални идеи. По този начин им остава удовлетворението от мисълта, че сами са се справили със затрудненията си. Ако просто бях подписал един чек, братята ти никога нямаше да изпитат задоволство и гордост от постигнатото. Нито пък аз.

Той продължаваше да носи дънки, които изглеждаха по-стари и оръфани от тези на повечето завършващи студенти, и караше раздрънкан пикап, а Сейдж непрекъснато се заканваше, че ще подпали старата бракма, за да я освободи от мъките й. Харлан обаче твърдеше, че пикапът е в състояние да измине още много мили.

Сейдж се вгледа с любов в лицето му и тихо каза:

— Попитаха ме как да попълнят акта за раждане. Казах им, че бебето ще се казва Даниел Тайлър Бойд.

— Даниел — дрезгаво повтори той с блеснали от сълзи очи. — Благодаря ти, Сейдж. Харесва ми. — Преглътна мъчително, опитвайки се да се отърве от буцата, заседнала в гърлото му. — Не мога да се начудя на теглото му. Роди се толкова рано, а тежи три килограма и половина. Не е ли много?

Тя навлажни устните си и го погледна.

— Всъщност, той изобщо не е преждевременно роден, Харлан.

— Но ти ми каза, че трябва да се роди в началото на ноември.

— Да, точно това ти казах. Истината обаче е, че Даниел се роди съвсем навреме.

— Но днес е първи октомври. Което означава, че той е заченат в началото на януари.

— Аха.

Харлан се вгледа в очите й, изведнъж проумял всичко.

— Ти, малка лъжкиня! Била си бременна през цялото време. Станало е още първия път в караваната, нали? А ти ме излъга и ми каза, че не си бременна.

— Не бих казала, че е точно така. Не можех да позволя отново да се сбиеш с братята ми, нали? А и освен това не исках да се ожениш за мен по задължение, или от жал. О, да, отрекох, че съм бременна, когато в действителност Даниел вече растеше в корема ми.

Харлан я изгледа недоверчиво, а след това отметна назад глава и се разсмя. Даниел се смръщи, допрял личице до гърдата на майка си.

— Дявол да го вземе — прошепна Харлан. Хвана малката ръчичка на бебето и я погали. — Чу ли това, Даниел? Този път майка ти наистина ми даде да се разбера.

След това зарови свободната си ръка в косата на Сейдж и сведе устни към нейните.

— Ти си най-невероятната жена, която някога съм срещал, госпожице Сейдж! А сега ме целуни така, както си знаеш.

© 1991 Сандра Браун

Sandra Brown

Texas! Sage, 1991

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13599]

Последна редакция: 2010-03-07 19:05:32