Сандра Браун - Обичай ме

Дори и ако Чейс и Лъки не стояха само на няколко крачки от нея, дори ако не я гледаха с изненада, недоумявайки защо хитрушата изведнъж си бе глътнала езика, дори ако не долавяше решимостта им да опровергаят всяка нейна лъжа, Сейдж щеше да каже истината.

Грейсън Хардтек я гледаше изпод огромните си вежди, присъствието му малко я плашеше, но тя го погледна право в очите и отвори уста, за да му отговори.

— Да, аз направих чертежите. И ти го знаеше, преди още да я попиташ.

Всички глави се обърнаха към отворената врата. Харлан стоеше на прага, от периферията на шапката му се стичаха дъждовни капки. Беше облечен с яркожълто яке, но ботушите и дънките му до коленете бяха мокри и кални.

Лъки и Чейс бяха напълно слисани и изглеждаха така, сякаш са пропуснали първите две действия на някаква загадъчна пиеса и сега не можеха да проумеят развръзката.

Сейдж се ужаси от изражението на Харлан. Беше същото, както в оня ден, в който бе видял за пръв път името на Хардтек в списъка на евентуалните клиенти, който бе изготвила. Искаше й се да се приближи до него и да му обясни защо го бе предала по този начин, но войнствената му физиономия и заплашителната стойка я възпряха и тя остана вцепенена на мястото си.

Беше й невъзможно да прецени какво си мисли Хардтек в този момент.

Реакцията на жената обаче бе мигновена и спонтанна. Тя скочи от стола си. Ръкавиците и скъпата й чанта паднаха на земята, но тя не им обърна никакво внимание. Бледата й ръка, отрупана с бижута от Тифани, веднага отскочи към гърдите й, които се издигаха и спускаха с бясно темпо.

— Харлан! — Произнесе името му едва чуто, като слаба и несигурна въздишка. После го повтори малко по-високо. Най-накрая го изкрещя, преизпълнена с радостна наслада: — Харлан, скъпи!

Тя прекоси стаята, хвърли се към него, без дори да се притесни, че мокрото му яке ще съсипе изисканите й, изключително скъпи дрехи.

Той отстъпи крачка назад, за да запази равновесие, а след това несръчно я обгърна с ръка.

— Здравей, мамо!

— Истината е, че Харлан е богат. Много богат.

Целият Тайлъров род се беше събрал в кухнята, сякаш по някакъв мистериозен начин всички бяха уведомени, че отново са изправени пред сериозна криза.

Сейдж, която кълцаше лук за врящото на печката чили, умишлено им бе обърнала гръб. Лъки беше най-добрият разказвач в семейството и другите го слушаха, зяпнали от изненада.

— Става дума за истинско богатство. За частни самолети. За лимузини с униформени шофьори. За дарения за колежи и музеи. За болнични крила, построени с техни пари и носещи тяхното име. — Той невярващо поклати глава. — Човек никога не би допуснал това, като го погледне, нали?

— Аз съм напълно объркана — призна си Лори. — Цялото това богатство на Харлан ли принадлежи, или на господин Хардтек?

— И на двамата. Бащата на Харлан, Даниел Бойд и Хардтек са били съдружници. Натрупали милиони от търговия с недвижимо имущество и продължили нататък. Даниел ненадейно умрял от инфаркт. Хардтек откупил дяла му от вдовицата му, Мариан. Около година по-късно се оженил за нея.

— Как разбра всичко това? — поиска за узнае Марси.

Тя прехвърли Джейми на другото си рамо. Чейс, забелязал явната й умора, се приближи и взе сина си.

— Истината излезе наяве по време на разгорещения им скандал — каза той. — В началото не разбирахме нищо, но колкото повече говореха, толкова по-ясно ни ставаше.

Сейдж сипа нарязания лук във врящата тенджера. Избърса с ръкав сълзите си и течащия си нос. Лукът й даваше добро оправдание, за да си поплаче.

Спомни си колко бе горда със себе си, колко самодоволно бе превъзнасяла интелекта и възможностите си. Решила бе, че е осъществила голяма сделка, страхотна сделка, изключителна сделка. А изведнъж се оказа, че единствената й заслуга се състоеше в това, че бе разкрила пред Хардтек настоящия адрес на Харлан.

Това бе причината, подтикнала го да долети с частния си самолет до Милтън Пойнт и да наеме лимузина за деня. Не бе дошъл, за да уточни сделката с незначителната Сейдж Тайлър, а за да намери своя своенравен и вятърничав заварен син.

— Доколкото разбирам, Харлан не е харесал идеята Хардтек да се ожени за майка му — каза Пат като прехвърляше кибритената клечка из устата си.

— Никак — отговори Лъки. — Очевидно Харлан и баща му са били много близки. Когато се прибрал за ваканцията — по онова време учел в колежа Свети Едуард в Сан Антонио — и те му казали, че женитбата им е вече факт…