Сандра Браун - Обичай ме

— По-секси.

Ново, още по-яростно не.

— Така ли? — доволен попита той. — Е, но си по-нежна, с по-мека и гладка кожа.

Той наведе глава и смъкна завивките от раменете й. Целуна я първо там, а после бавно заслиза надолу като постепенно сваляше и завивката. Когато устните му стигнаха до извивката на гърдите й, Харлан вдигна глава.

— Гола ли си?

Тя кимна утвърдително.

— Страхотно!

Той поспря, сякаш се опитваше да реши какво да прави. За да го улесни, тя леко разтърси рамене, завивките се плъзнаха надолу и откриха гърдите й.

Той простена и попита:

— Мислиш ли, че ще разберат, ако…

Тя отрицателно поклати глава.

— Добре, тогава. Но трябва да ми обещаеш да подтискаш онези хълцащи звуци, които обикновено издаваш.

Използвайки само едната си ръка, той събу дънките си — единствената му дреха в този момент и се пъхна под завивките до нея. Въздъхна, мушна ръка под кръста й и я притегли към себе си. Тя усети големия му възбуден пенис, притиснат до корема й.

Сейдж потрепери от допира му. Сърцето й преливаше от любов и щастие. Тя подканящо притисна тяло към неговото. Той се надвеси над нея и сведе глава за целувка. Едва тогава махна ръка от устата й.

— Сега можеш да си отвориш устата — прошепна гой.

Тя го направи… за да поеме езика му. Докато се целуваха, Сейдж се намести под него. Бързо и без всякакви усилия той се плъзна в гостоприемното й тяло. Любиха се плавно и мълчаливо, движенията им бяха сдържани и пестеливи, чуваше се само шумоленето на голите им тела по чаршафите. Той ритмично се движеше в тялото й, проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, подтикван от силната любов, която изгаряше душата му.

Ръцете му покриха гърдите й, галеха ги, стискаха ги нежно. После се плъзнаха по бедрата й. А когато и двамата достигнаха върха, те сплетоха ръце от двете страни на главата й и останаха така, вкопчени един в друг, дълго след като отшумяха и последните вълни на оргазма.

Най-накрая той пусна ръцете й и докосна с устни мокрото й чело.

— Не искам да ти казвам лека нощ, но трябва.

— Не си отивай — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

Той нежно я целуна.

— Знаеш, че трябва.

— Не си отивай. — Ръцете й се плъзнаха надолу от кръста му.

— О, Сейдж, скъпа…

— Не си отивай.

Харлан остана до зазоряване, когато тя най-накрая кротко заспа до него. Тогава той се измъкна от стаята толкова тихо, колкото бе влязъл.

— Добро утро — изчурулика Сейдж, когато на следващата сутрин влезе в кухнята. Макар че времето навън бе мрачно и навъсено, настроението й бе слънчево и лъчезарно.

— Здрасти — Девон пъхаше лъжичка след лъжичка овесена каша в розовата устица на дъщеря си. — Кафето е готово. Налей си.

— Благодаря. Къде са другите? — небрежно запита Сейдж.

— Той излезе преди около половин час.

Сейдж се обърна рязко и напрегнато се вгледа в снаха си. В зелените очи на Девон проблясваха закачливи искрици.

— Каза, че ще работи по системата през целия ден.

— В това време?

— Така поне каза. — Сейдж седна до нея на масата. — Добре ли спа? — попита Девон с престорено невинно изражение. Едва успяваше да подтисне напиращия в гърлото й смях.

— Разбирам, че знаеш.

— Аха.

— А Лъки?

— Не. Не съм те шпионирала, Сейдж. Кълна се. Съвсем случайно се събудих по същото време и отидох да нагледам Лорин.

Зачервена от смущение, Сейдж сведе очи надолу. Девон хвана ръката й и я стисна.

— Обичаш го, нали?

— Толкова силно, че дъхът ми сякаш спира.

— Това чувство ми е познато.

— Наистина ли?

— Разбира се.

— В такъв случай не смяташ, че съм пропаднала развратница, задето му позволявам да се промъква в леглото ми посред нощ?

Девон й се усмихна, макар в очите й да се долавяше тъга.

— Коя съм аз, че да те съдя? Та аз се любих с брат ти още в нощта, в която го видях за пръв път.

Двете жени се усмихнаха една на друга. Между тях цареше пълно разбирателство.

— Когато хората узнаят, ще ме помислят за луда — каза Сейдж. — Та аз съвсем доскоро бях почти сгодена за Травис.

— Ако бях позволила на общественото мнение да определя живота ми, все още щях да съм омъжена за един осъден негодник, като междувременно щях да разбия както моя живот, така и този на Лъки. Марси би могла да ти каже, че много хора бяха шокирани, когато Чейс се ожени за нея. Но тя не позволи мнението им да попречи на брака им.

Девон стисна ръката на Сейдж малко по-силно.

— Трябва да се вслушаш в инстинктите си, Сейдж. Следвай повика на собственото си сърце. Направи това, което е най-добро за теб и Харлан. Не обръщай никакво внимание на мненията и коментарите на околните.