Сандра Браун - Обичай ме

— Всичко?

— Е, само това, което е за пред хора. — Душата й се сгря от закачливия му тон. — Мъжете отидоха да купят малко ребърца от заведението на Сами. Марси ще донесе печен фасул. Девон прави картофена салата. А аз изпекох малко шоколадови бисквити с орехи преди да тръгна за насам.

— Впечатлен съм.

— Недей. Използвах готова пакетирана смес и предварително начупени ядки.

— А аз какво да занеса за вечерята?

— Само себе си. Девон се опасяваше, че ще останеш да работиш до късно и ще изпуснеш цялото парти. Затова ме изпрати да те повикам.

Той бавно се приближи и застана точно пред нея.

— Радвам се, че го е направила.

Твърдата й решимост да се отдръпне се стопи мигновено под въздействието на жаркия му поглед. Той й липсваше денем и нощем. Липсваше й дори досадната му склонност да я дразни постоянно. Липсваха й ласките и целувките му и тя отчаяно копнееше за тях.

Но проклета да е, ако му позволи да узнае мислите й.

— Е? — Сейдж бързо се наведе напред, готова всеки момент да скочи от капака. — Мисля, че вече можем да тръгваме.

Преди да успее да отблъсне ръката му, той свали разхлабилия се ластик от опашката й и зарови ръце в разпилялата се коса. Устата му, покрила нейната, бе топла и ласкава. Тя отвърна на целувката му, а после го отблъсна назад.

— Харлан, все още съм ти ужасно сърдита.

— А колкото по се сърдиш, толкова по-добре изглеждаш. Предлагам ти да вложиш цялата тая енергия в по-благородна кауза и да ме целунеш така, както ти си знаеш.

И тя го направи. От една страна просто не можеше да устои на предизвикателството в очите му. От друга — умираше от желание да го целуне отново. Тя обви ръце около врата му и притисна тялото си към неговото.

Без да отделя устните си от нейните, Харлан тромаво се качи в каросерията на пикапа като влачеше Сейдж със себе си. Когато той опря гръб в кабината, тя легна по гръб в скута му и впи устни в неговите.

— По дяволите, Сейдж, трябва и да дишам от време на време — оплака се той, когато най-сетне успя да се отскубне от нея.

— Каза ми да те целуна така, както си зная. Аз само изпълних указанията ти.

— Твоето послушание е просто невероятно. — Той се захили и погали с палец влажните й устни. — Ти си най-страхотната жена, която някога съм срещал.

— Понякога се чудя дали да те ударя или да те целуна.

Той се разсмя, разтвори избелялото й дънково яке и сведе глава, за да целуне гърдите й. Тя измъкна ризата от колана му, повдигна я нагоре и пъхна ръце под нея, за да докосне голата му кожа..

Устните му погалиха гърдите й през тъканта на пуловера. Задъхана, тя промълви:

— Бих могла да те убия заради това, което ми причиняваш.

— Кое? Това ли? — Той потърка устни около зърната й.

— Не — дрезгаво изрече тя. — За това, че те желая толкова много, макар да зная, че не мога да те притежавам.

Той продължи да я целува през пуловера, докато с едната си ръка разкопчаваше дънките й. Свали ципа и пъхна ръката си вътре.

— Искаше ми се да бе станало.

— Кое? Кое да бе станало?

Той постави ръката си върху корема й.

— Бебето.

Сейдж рязко пое глътка леденостуден въздух и остана неподвижна в прегръдката му.

— Не ме лъжи, Харлан Бойд. Щеше да избягаш като уплашен заек.

Той присви едното си око, сякаш обмисляше думите й.

— Не. Струва ми се, че това щеше да бъде една дяволски добра причина, за да остана. — Той погледна към привлекателното лице и разрешената й коса. — Не че ти самата не си достатъчно основателна причина, Сейдж — додаде с дрезгав и напрегнат глас.

— Зная, че си имал много жени. Изоставял си ги, без да ти мигне окото. — Пръстите й сграбчиха снопче косъмчета на гърдите му и опънаха с все сила. — Със Сейдж Тайлър обаче няма да ти е толкова лесно. Ще ти бъде много трудно да я изоставиш, и още по-трудно да я забравиш.

— Права си. — Пръстите му проникнаха по-навътре, а тя бе топла и влажна и той мрачно додаде. — Дяволски трудно е да те напусне човек. А да те забрави е просто невъзможно.

Зачервени, възбудени и премръзнали от вятъра, те пристигнаха в къщата в момента, в който всички останали тъкмо влизаха в трапезарията. Сейдж мигновено се озова в прегръдките на Лори.

— О, радвам се, че изглеждаш толкова добре. Не е ли чудесна, Пат?

— Разбира се, че е. Това си е пак предишната Сейдж.

Лори леко се отдръпна от дъщеря си и се вгледа в лицето й.

— Най-накрая отново си възвърна блясъка в очите и руменината по бузите. Не знам с какво точно си се занимавала, но мисля, че ти се е отразило добре.