Сандра Браун - Обичай ме

Хардтек вдигна глава и се загледа в портрета на жена си. Единствен той можеше да получи отговор на всички тези въпроси. Не можеше да изпрати свой пратеник. Трябваше да разбере какво става, дори и ако това означаваше отново да се стигне до неприятна конфронтация.

Натисна един бутон на телефона, получи външна линия, а после избра някакъв номер. Когато отсреща вдигнаха телефона, той излая заповедите си.

— Искам да подготвите самолета. Ще летя до Милтън Пойнт рано сутринта.

Затвори телефона и отново се върна към неясните снимки. Очите му се приковаха към образа на красивия мъж, разбил сърцето на жена му.

Конят на Сейдж закуцука към спрелия пикап.

— Здрасти. — Тя преметна крак през седлото и скочи на земята.

Харлан бе коленичил и внимателно изучаваше свързването на наскоро положените тръби. Бутна шапката си назад и погледна нагоре към нея.

— Какво има?

— Изпратиха ме да те извикам. Но на коня ми май му се заби някакво камъче в копитото. — Тя заобиколи коня, спазвайки предпазните мерки, които знаеше от дете, повдигна задния десен крак на жребеца и го погледна, като го държеше здраво между коленете си. — Хмм. Точно така.

Едно малко камъче се бе заклещило в копитото.

— Не мисля, че ще мога да го извадя без необходимите инструменти. — Тя съчувствено потупа коня по гърба. — Ще трябва да ме откараш обратно.

Сейдж се обърна към Харлан.

— Няма проблем. И без друго времето много напредна. Скоро ще се стъмни. Ей сега свършвам.

Докато той затягаше неизправното съединение, тя обиколи пикапа като подритваше гумите, както бе виждала да го правят братята й, макар че си нямаше и най-малка представа каква би могла да е целта на подобно упражнение.

— Тази бракма не изглежда по-добре от предшественика си — отбеляза тя.

— Предпочитам него пред вървенето пеша.

След като завърза юздата на коня за бронята на пикапа, тя свали ръждясалия заден капак на каросерията и са настани върху него, за да почака Харлан. Вечерта беше сравнително топла. Вече бе притъмняло и луната се виждаше на небето.

Сейдж свали ръкавиците си и разкопча дънковото си яке. Конската й опашка се бе разхлабила от ездата. Свободни кичури коса се ветрееха пред лицето й при най-малкия полъх на вятъра.

— Кой те изпрати да ме повикаш? — Харлан се изправи, свали прашните ръкавици и ги тупна няколко пъти в крака си, за да свали насъбралата се по тях мръсотия, преди да ги прибере в задния джоб на дънките си. Когато й се усмихна, тя изпита истинско облекчение, че не му бе казала за тайната си среща с Хардтек.

Тъй като караваната му все още бе паркирана зад бензиностанцията на приятеля му в Остин, той живееше в къщата заедно с тях. Отношенията му с Лъки продължаваха да бъдат напрегнати, но и двамата се опитваха да се сприятелят отново. Усилията на всички бяха съсредоточени върху общата им цел. Личните чувства и предпочитания временно отстъпиха на заден план.

Е, не всички лични чувства, мислено се поправи тя. Харлан и тя се преструваха, че взаимоотношенията им са чисто професионални, но тя прекалено добре си спомняше страстното им любене. Нощем не можеше да спи, въртеше се неспокойно и се питаше дали и той лежи буден в леглото си.

Сейдж бе престанала да се самозалъгва. Той нямаше да остане още дълго. Щеше да си тръгне веднага щом получи комисионната от първия им договор. Парите не означаваха нищо за Харлан. Той не би останал при тях, надявайки се да получи по-голямо възнаграждение от следващите сделки.

Първата им успешна сделка ще означава, че той е постигнал целта си. Тайлър Дрилинг щеше отново да стъпи на краката си и да просперира. И макар че вече не страдаше от сексуалните си задръжки, тя едва ли фигурираше в бъдещите му планове. Затова колкото по-скоро успееше да преодолее чувствата си към него, толкова по-добре.

Подобни размишления, обаче, не можеха да й попречат да го обича. Той стоеше пред нея с шапката, ботушите и жилетката, с които го бе видяла за пръв път на верандата на Белчърови, и видът му така болезнено подсилваше копнежа й, че тя напълно забрави причината, поради която бе дошла да го търси, докато той не й я напомни.

— О, да. Мама и Пат се обадиха от града — бързо отвърна тя. — Ще се приберат у дома всеки момент.

— Сериозно? И как се чувстват?

— Бръщолевеха като свраки, но не казаха нищо смислено. Предполагам, че всички младоженци се държат по този начин.

Харлан се засмя.

— Това е добре.

— Девон настоя да се съберем на вечеря, за да чуем всичко за пътуването им.