Сандра Браун - Обичай ме

— Готов съм, но имам нужда от транспорт.

— Къде е твоят пикап?

— Издъхна в Остин — каза им Сейдж, която се бе изправила и закопчаваше папката си. — Устроихме му подходящо погребение. Хайде, Харлан, ще те оставя в града. Чейс, кой е адвокатът на Марси? Бих искала да се консултирам с него за договора колкото е възможно по-скоро.

Чейс й записа името на адвоката. Дадоха на Харлан няколко адреса, на които би могъл да намери надежден, но относително евтин пикап на старо. Предупредиха го и за местата, на които със сигурност щяха да го измамят. След това братята застанаха на верандата и се загледаха в отдалечаващата се двойка.

— Тя изглежда добре — отбеляза Лъки.

— Да, така е.

— Харлан наистина е голям куражлия, щом посмя да се върне с нея.

— Хмм.

— Не мога да не уважавам човек с такъв характер.

— Както ми каза Марси снощи — Чейс погледна брат си, — ние никога нямаше да разберем, че е спал със Сейдж, ако той самият не ни беше казал.

— Ами ако тя бе забременяла?

— Но това не се случи, слава Богу.

— Слава Богу — повтори и Лъки.

— Сега говорят помежду си само за бизнес.

— Наистина.

— Предполагам, че и да е имало нещо между тях, то вече е приключило.

— И аз така мисля.

Колата на Сейдж зави зад ъгъла и се изгуби от погледа им.

— Е? — попита Лъки. — Какво мислиш наистина?

— Мисля, че и двамата са силно влюбени един в друг и с всичка сила се борят срещу себе си.

— Даа — мрачно се съгласи Лъки. — И аз си помислих същото.

Хари, детективът от охраната, влезе в кабинета на Хардтек без предупреждение. Беше рано сутринта и работният ден все още не бе започнал. Хари знаеше, че шефът обикновено пристига в сградата доста преди зазоряване, за да поработи докато няма кой да го безпокои. Беше сигурен, обаче, че той нямаше да има нищо против негово то посещение.

— Какво научи? — попита Хардтек. Подаде ръка, за да поеме плика, който очакваше да получи от детектива.

Хардтек разкопча металните кламери и изсипа съдържанието му върху бюрото си. Детективът не беше кой знае какъв фотограф, но хората, които бе запечатил на филмовата лента, бяха съвсем ясно различими. Беше ги снимал няколко пъти, и все заедно. Хардтек изобщо не бе изненадан от това, което виждаше, но се постара да скрие реакцията си от служителя.

— Любовници ли са? — попита той.

— Трудно е да се каже, господин Хардтек. В единия хотел пренощуваха в обща стая, а на следващия ден се преместиха в друг хотел и си взеха отделни стаи.

— Интересно. Продължавай.

— И на двете места платиха сметките си в брой.

— Къде са сега?

Вчера сутринта напуснаха града. Проследих ги до Милтън Пойнт. Там и двамата се настаниха в дома на Тайлърови.

— Значи тя ни е казала истината?

— Точно така. — Накратко запозна шефа си с информацията, която бе успял да събере за Тайлър Дрилинг. Тя напълно съвпадаше с онова, което Хардтек вече знаеше.

— През последните няколко години бизнесът им никак не върви, но репутацията им е безупречна. Вторият син — наричат го Лъки — си е имал неприятности с федералните агенти преди няколко години. Бил е обвинен в умишлен палеж.

Хардтек рязко изправи глава. Изгледа служителя изпод свъсените си вежди, изисквайки повече подробности.

— Оказало се, че палежът е дело на някакви нехранимайковци. Сега са в затвора. Първата съпруга на най-големия син починала при автомобилна катастрофа. Било е злополука. Сега и двамата братя са женени. Момичето на снимката току-що е завършило Тексаския университет в Остин. Не е женена. Известно време е излизала с Травис Белчър от Хюстън. Заможно лекарско семейство. Нищо съмнително. Лори Тайлър, майка им, е вдовица от повече от пет години. Съвсем наскоро се е омъжила за местния шериф — стар приятел на семейството.

— По-порядъчни от това не могат да бъдат — обобщи Хардтек.

Детективът разбра намека и се приготви да си тръгва.

— Благодаря ти, Хари. Сигурен съм, че си извършил всичките си проучвания напълно дискретно.

— Абсолютна дискретност, сър.

— Направените от теб разходи ще ти бъдат платени. Обади се на секретарката ми по-късно днес. Както обикновено, ще разчитам, че ще запазиш в тайна поверителния характер на информацията.

— Разбира се, господин Хардтек.

Веднага щом детективът излезе, Грейсън Хардтек се върна към снимките, като замислено ги разглеждаше една по една.

На тях беше Харлан Бойд. Не можеше да има никакво съмнение в това.

Той ли беше изпратил момичето при него? Или може би тя сама бе замислила всичко? Какви бяха намеренията й? Да му продаде система за напояване, или да го изнудва? А не беше ли възможно да става дума за най-обикновено съвпадение? Може би момичето нямаше и най-малка представа за неприятностите, които му създаваше.