Сандра Браун - Обичай ме

— Кажи на Хари да слезе при мен, ако обичаш.

— Да, сър. Човекът, с когото имахте среща в петнадесет и тридесет е тук. Да го пусна ли?

— Изчакай пет минути.

— Да, сър.

Докато чакаше, той настойчиво се взираше в портрета в другия край на стаята.

Не му се наложи да чака дълго. Влезлият се представи като Хари — един от цивилните частни детективи, които охраняваха офисите на Хардтек и съдружници.

— Хари, всеки момент от сградата ще излезе една млада жена. Руса. С черен костюм. Красива. С хубави крака.

— Виждам я, сър. Току-що излезе от асансьора.

— Наблюдавай я няколко дни. Ще се погрижа някой друг да поеме работата ти тук. Искам да зная къде ходи, с кого се вижда и всякаква друга информация, до която успееш да се добереш. Докладвай ми за резултатите след не повече от седемдесет и два часа.

— Да, сър.

Плащаше на хората си добре и наемаше само най-добрите. Сигурен, че разпорежданията му ще бъдат изпълнени съвсем точно и при най-голяма секретност, Хардтек се върна при чертежите. Можеше да се закълне, че те са направени от конструктор, чиято работа познаваше добре.

Когато секретарката му въведе следващия посетител, той продължаваше намръщено да се взира в листите, разпръснати по иначе идеално подреденото му бюро.

— Сейдж се връща утре — съобщи Чейс.

Марси вдигна поглед от чинията си с лазаня. Тя и Чейс вечеряха сами вкъщи. Джейми спеше в люлката си край тях.

— Тя ли се обади?

— Днес следобед телефонира от Далас.

— Мислех, че са в Южен Тексас. Някъде из долината.

— Нищо не са постигнали там. Решили са да се върнат в Далас и да предприемат нова маркетингова стратегия.

Разказа на Марси всичко, което Сейдж му бе казала.

— Беше много развълнувана. От няколко дни са там и тя вече има списък на шест потенциални клиенти, които са й отговорили с нещо по-сериозно от може би.

— Но това означава, че тя е свършила страхотна работа.

— И аз й казах същото.

Марси му се усмихна широко.

— Добре, Чейс. Тя има нужда да чуе добра дума от теб.

— Спомена ли нещо за Харлан?

— Откакто е заминала, тя ни се обажда вече, колко… трети или четвърти път, но чак днес за пръв път спомена името му. Попита ме дали двамата с Лъки ще се спуснем да го бием, ако се върне заедно с нея.

— Като се има предвид случилото се неотдавна, струва ми се, че въпросът е напълно справедлив.

Чейс се намръщи. След спора им отпреди две седмици, между тях все още се усещаше леко напрежение.

— Не можеш да ни виниш за това, че защитихме сестра си, Марси. Щяхме да направим същото за коя да е друга жена от семейството.

— Възхищавам ви се, задето сте винаги готови да ни защитите. Но не в това е въпросът. Мисълта ми е, че Сейдж е легнала с Харлан съвсем доброволно и не се нуждае от ничия защита. Лъки не поиска разрешение от никого, преди да се влюби в Девон, макар че по онова време тя беше женена — официално поне.

— Лъки беше ужасен, когато ти му каза, че смяташ да се ожениш за мен. По онова време ти беше много нестабилен и все още беше силно влюбен в Таня. От тази гледна точка, съветът на Лъки бе напълно разумен. Но ти послуша сърцето си и се ожени за мен. Довери се на своите собствени инстинкти, а не на неговите.

— Нищо — нито ад, нито разрушително наводнение, нито дори инатът и проклетата ви гордост — не биха могли да ви попречат на вас двамата да се влюбите в жените, в които се влюбихте. Защо Сейдж трябва да е по-различна? Та тя е Тайлър като вас. Тя познава сърцето и душата си по-добре от всеки друг. Нямате никакво право да се намесвате.

— Ние просто не искаме тя да бъде наранена.

— Нито пък аз. Но ако това все пак стане, вие не бихте могли да го предотвратите, каквото и да направите. — Тя замислено се загледа в чашата си с вино.

— Как мислиш, дали това е било изолиран случай или те двамата продължават да спят заедно?

— Днес останах с впечатлението, че не спят заедно. Спомена нещо за стаята на Харлан. Каза името му няколко пъти, но винаги във връзка с бизнеса.

— Хмм.

— Изглеждаш разочарована. Наистина ли мислиш, че от връзката им би могло да излезе нещо, Марси?

— И по-странни неща са се случвали.

— Типично женско изявление — с раздразнение измърмори той. — А какво ти нашепва за него женската ти интуиция?

— Че той е много интелигентен, много повече, отколкото човек може да си представи на пръв поглед. Не се бои от тежка работа.

— Имах предвид взаимоотношенията му с жените.

— Аха, взаимоотношенията му с жените. — Тя погали устните си с пръст. — Ами, както каза и Девон, за голямо огорчение на Лъки, той е много красив и секси. — Очите й се спряха на смръщеното лице на Чейс. — Но не толкова, колкото теб.