Сандра Браун - Обичай ме

След още няколко безрезултатни срещи тази сутрин те се върнаха в мотела по обяд. Чувстваха се обезсърчени и унили. Сейдж се обърна към Харлан.

— Ако не смяташ да ходиш никъде този следобед, искам да взема колата и да отида да си оправя косата и маникюра.

Той мигновено застана нащрек.

— Винаги вършиш сама тези неща.

— Да, и затова изглеждам по този начин.

Очите му я изгледаха проницателно.

Тя се опита да запази безизразния си поглед.

— Нямам нищо против — най-после й каза той. Преди да слезе от колата обаче, той взе от задната седалка папката с всичките си чертежи.

— Довиждане.

— Довиждане.

Сейдж измина няколко преки и едва тогава се осмели да пъхне ръка под предната седалка и да измъкне копията на чертежите, които бе направила преди една седмица. Схемите бяха със силно намалени размери, но все пак бяха четливи и напълно разбираеми. Ако Харлан решеше да се откаже от начинанието, тя не искаше да се окаже е празни ръце. След последните събития Сейдж беше доволна, че се бе сетила навреме да вземе някои предпазни мерки.

Слава Богу, че това не бяха единствените предпазни мерки, за които тя мислеше с облекчение в този момент. Всеки път, когато се любеха, Харлан много дискретно и ненатрапчиво правеше необходимото, за да я предпази от забременяване.

Очите й се насълзиха при спомена за страстните му ласки, но тя премигна няколко пъти, за да ги прогони, преди страховитата секретарка на Хардтек да ги забележи.

Сейдж изобщо не бе изненадана, че Харлан бе имал връзки и с други жени. Той непрекъснато получаваше страстни погледи и мълчаливи покани от жените, с които се срещаха.

Където и да отидеха, Сейдж не можеше да не забележи въздействието, което той оказваше върху жените. Само една от обезоръжаващите му усмивки можеше да смути и най-студената и делова касиерка. Един пронизващ поглед и най-свадливата сервитьорка се превръщаше в Мис Приятен Характер. Едно ласкаво намигване и дори и най-невзрачната жена се усмихваше така лъчезарно, че заприличваше на истинска красавица. Харлан Бойд съвсем определено знаеше как да въздейства на нежния пол.

Госпожа Грейсън Хардтек очевидно не бе изключение от правилото.

Харлан сигурно бе имал връзка с нея по времето, когато бе работил за Хардтек. Той вероятно бе разбрал и в резултат бе избухнал страхотен скандал. Това бяха само предположения наистина, но Сейдж бе сигурна, че се е случило нещо подобно.

Това, което я нарани най-много, бе враждебността, която Харлан продължаваше да изпитва към Хардтек. Очевидно в душата му все още тлееше чувството, което бе изпитвал към госпожа Хардтек.

Дали все още я обичаше? Защо иначе би се ядосал толкова много? Можеше просто да се изсмее и да каже:

— По-добре иди сама на тази среща, Сейдж. Виждаш ли, госпожа Хардтек не беше много дискретна по отношение на любовните си авантюри. Хардтек побесня и… е, добре, мисля, че всичко ти е ясно.

Но той не се бе държал така, сякаш става дума за мимолетна авантюра, без каквито и да били емоционални последици. Харлан бе хукнал да кръстосва из стаята подобно на марионетка, управлявана от неспособен кукловод. Само за секунди се бе превърнал в съвсем различен човек. Промяната бе направо драстична. Връзката им вероятно е била много важна за него, щом продължаваше да се държи по този толкова нетипичен, глупав и неразумен начин.

Колко ли още неразгадани любовни афери има в миналото на Харлан? Дузини? Или повече? Колкото и да са на брой, ще трябва да прибавим още една, помисли си Сейдж с унищожителен сарказъм, насочен към нея самата.

Той й бе казал, че е професионалист, който се занимава с проблемите на хората. Тя беше просто поредния проблем, изпречил се на пътя му — една безпомощна девственица със силно наранена его, която отчаяно се нуждаеше от сексуално пробуждане. Дори ако бе дала публична обява, едва ли щеше да му съобщи проблема си по-ясно.

Харлан, който разполагаше както с умения, така и с неограничени възможности да разреши проблема й, веднага откликна на мълчаливото й послание. Отвори й очите за собствената й сексуалност, освободи я от задръжките и страховете й. А сега, когато му бе демонстрирала колко разкрепостена може да бъде в леглото, той смяташе проблема й за разрешен. Мисията му бе приключила и той можеше да продължи по пътя си, готов да се заеме със следващата дилема.

Сейдж се питаше дали ще се сбогува с нея, дали ще я уведоми за заминаването си. А може би просто ще се събуди някоя сутрин и ще установи, че е заминал? Второто бе по-вероятно. Сейдж не можеше да си го представи в някоя тъжна, сълзлива прощална сцена. Но каквото и да направеше, той със сигурност щеше да разбие сърцето й.