Тя се приближи към леглото, наведе се над него и го целуна първо по челото, върху което бяха паднали кичури от светлата му коса, а после и по устните. Хванала ъгъла на чаршафа с двата си пръста, тя го повдигна нагоре и надникна отдолу.
— О, Харлан, ти си гол! Колко си недодялан.
— Това да не е някаква нова дума за възбуден?
— Ходил си в колеж. Знаеш какво означава недодялан.
— А ти знаеш какво означава възбуден. Ела тук.
Като ръмжеше закачливо, той я сграбчи за китките и я дръпна върху себе си. Тя се престори, че се съпротивлява, но веднага забрави преструвките, усетила възбудата на стегнатото му тяло.
— Пак ли? — съблазнително прошепна тя. — Мислех си, че тези, които го правят прекалено често, ослепяват.
— Ослепяват само онези, които не го правя достатъчно често.
— О, Боже! Не можем да позволим да ни се случи нещо подобно, нали? — каза тя и притисна устни към неговите.
Целуваха се страстно, докато тя яростно се бореше с дрехите си, опитвайки се да се освободи от тях. Най-накрая успя и легна отгоре му, докосвайки го с цялото си тяло. Изненада се когато той обгърна задника й с ръце и нежно разтвори бедрата й, като същевременно лекичко я повдигна нагоре.
— Не зная какво да правя. — Изглеждаше искрено притеснена.
— Напротив, знаеш.
— Така ли? — Тя направи няколко движения, от които очите му ярко заблестяха.
— Да — едва произнасяше думите. — Точно така.
Когато свършиха, тя се отпусна на гърдите му, задъхана като корабокрушенец, доплувал сам до брега.
Той обви ръце около тялото й. Изражението му бе нежно, очите му я гледаха с искрено обожание.
— Човек няма нужда от мечти, когато ти си наблизо, Сейдж.
— И ти изпълни всички мои блянове.
— Всички?
— Е, има още един…
Той сграбчи един кичур от косата й и повдигна главата й от гърдите си.
— Е?
— Мога ли да се изкъпя заедно с теб и да ти измия гърба?
На красивото му лице разцъфна щастлива усмивка.
— Госпожице Сейдж, можеш да ми измиеш всичко, което си пожелаеш.
Сейдж излезе от банята първа, а Харлан остана след нея, за да се избръсне. Тананикайки си, Сейдж събра дрехите си, разхвърляни около леглото и отново се облече. Тъкмо махаше капачетата на чашките с кафето, когато Харлан излезе от банята, като обуваше дънките си в движение.
— Боя се, че кафето изстина — извини се тя, докато му подаваше чашата.
— Струваше си. Винаги бих предпочел страстния секс пред горещото кафе.
Тя срамежливо го погледна.
— Сигурна съм, че е така.
Той я целуна, а после отпи от хладкото кафе.
— Поничките са още топли — каза му тя. — Вземи си една.
Сейдж напъха една поничка в устата му. Той отхапа, а след това посочи към купчината листове, разпръснати по масата.
— Какво е това?
— Преди да изляза, прегледах местното списание за бизнес, което взехме от фоайето, докато се регистрирахме в хотела. Вътре има няколко много впечатляващи статии и аз започнах да съставям списък на потенциалните ни клиенти.
— Много добре. — Той кимна одобрително, докато очите му пробягаха по написания на ръка списък.
Сейдж с обожание наблюдаваше лицето му, когато изведнъж очите му се приковаха върху едно от имената. Той спря да дъвче и задържа хапката в устата си няколко секунди преди да я глътне.
— Задраскай предпоследното име. — Рязко захвърли листа на земята.
Сейдж го взе и прочете името.
— Какво имаш против Хардтек и съдружници?
— Какво значение има? Включила си още поне дузина компании в списъка си.
Тя го погледна с недоумение. Той бе оставил кафето и остатъка от поничката си на масата и сега неспокойно кръстосваше из стаята, грабваше най-различни предмети, а после бързо ги връщаше по местата им. Никога не го бе виждала да се държи по този начин. Приличаше й на затворено в клетка животно.
— Харлан? Защо това име те разстрои толкова много?
— Не съм разстроен.
— Не ме лъжи — кресна тя. — Виждам, че си разстроен. Знаеш ли нещо за Грейсън Хардтек, което би трябвало да ми кажеш?
— Зарежи това, става ли? Зачеркни името му от списъка и всичко ще бъде наред. Просто махни името.
— Ако не ми обясниш защо, няма да го направя. Според статията за него, той участва във всяка по-тлъста сделка в тоя град. Той е точно от клиентите, които търсим.
Харлан се извърна и я погледна, подпрял ръце на кръста си. Лицето му беше сърдито и войнствено.
— Спести си неприятностите. Хардтек не би ти отделил и една минута от времето си, ако разбере, че работя с теб. Повярвай ми.
Читать дальше