Сандра Браун - Обичай ме

Сейдж отстъпи назад и се хвърли върху едно от двойните легла, заровила лице във възглавницата. Пръстите й френетично сграбиха чаршафите, защото залелите я вълни на сладостна наслада не преставаха. Не можеше да нормализира дишането си, от устата й се изтръгваха накъсани, хрипливи звуци.

Харлан легна до нея и матракът потъна пол тежестта му. Той я погали по косата.

— Какво има, Сейдж? От какво се боиш?

Тя се обърна по гръб, все още задъхана, зачервена, зашеметена от преживяното. Но гордостта й не й позволяваше да отстъпи.

— Не се боя от нищо.

— Тогава защо се отдръпна? Защо не си позволи да стигнеш до върха?

Смутена, тя се извърна настрана. Той я хвана за брадичката и отново обърна главата й към себе си.

— Ти цялата трепереше. Беше вече на ръба. Почувствах го. Защо не стигна, докрай? — Очите му изискваха откровен отговор.

— Изплаших се. — Гласът й бе дрезгав и несигурен.

— Двамата с Травис никога ли не сте се любили по този начин?

Подобна мисъл й се стори колкото ужасяваща, толкова и неприемлива. Тя яростно поклати глава.

— Не.

— Този мъж е или идиот, или педал — измърмори гой. — Защо никога не си се любила с Травис, Сейдж? Или с някой друг мъж? Сигурен съм, че е имало много желаещи.

— Да, имаше. Много.

— Защо тогава?

— Не зная, Харлан. Не ме тормози с тези въпроси.

Той хвана главата й с двете си ръце.

— Чуй ме сега. Вече цели две седмици се опитвам да се държа настрана от теб. Не ми бе лесно, повярвай ми. Всяко нещо, което правиш, всяко нещо, което казваш, всяко движение на главата ти, всяка твоя усмивка, ме възбуждат до краен предел. А сега, дявол да го вземе, мисля, че ми дължиш, ако не друго, то поне отговора на този лесен въпрос.

Самата Сейдж все още беше твърде възбудена. Последните му, преливащи от еротика и страст думи, изобщо не й помогнаха да се справи с желанията си.

— Въпросът не е прост, Харлан. Много е сложен. И аз… не зная отговора.

— А аз мисля, че се досещам. Не си позволила на нито един от ухажорите ти да те люби, защото си се бояла, че ще останеш разочарована както от него, така и от самата себе си.

Тя го зяпна недоверчиво.

— Това пък откъде ти дойде наум?

— Чувала си не един от разказите на братята си за прословутите им успехи с жените. Решила си, че не можеш да се състезаваш с тях в това отношение, защото ако искаш да ги догониш, ще трябва да се превърнеш в истинска проститутка.

— И това ако не е двоен стандарт…

— Права си. Така е. Но нещата стоят точно по този начин. Затова си решила, че сексът е една от областите, в които няма дори и да се опитваш да станеш добра като тях.

— Никога не съм си помисляла подобни щуротии.

— Сигурен съм, че не си. Всичко е станало напълно подсъзнателно. Е, добре, чуй ме сега. — Ръцете му стиснаха главата й още по-силно. Наведе се над нея и пъхна единия си крак между нейните и тя усети допира на дънките му — грапави и в същото време, толкова приятно меки. — Тук сме сами, Сейдж. Само ти и аз. Аз не си водя картотека, в която да отбелязвам качествата и недостатъците на всяко поредно завоевание. А и ти не си длъжна да ми доказваш каквото и да било. Вече зная, че си много секси. Зная, че присъствието ти ме възбужда. Зная, че и ти изпитваш силно желание и ако само се отпуснеш, би изпитала невероятно удоволствие. Но ако сега кажеш не, аз ще приема решението ти. Няма да си правя каквито и да било заключения. Знаеш, че те желая до полуда, но ти си тая, която ще реши как да продължим. Ти трябва да кажеш какво да правим. Какво искаш?

— Искам… — Сейдж запелтечи, неспособна да продължи.

— Какво? Кажи ми какво мислиш? Поне веднъж в живота си бъди Сейдж, жената, без да се притесняваш за това, какво се очаква от Сейдж Тайлър, дъщерята на Бъд и Лори и по-малката сестра на Чейс и Лъки.

Тя пое няколко глътки въздух и изрече на един дъх:

— Искам да ме галиш.

— Къде?

— Навсякъде.

— По-точно?

— Искаш да кажа думите?

— Точно така.

И тя го направи. Очите му потъмняха от страст.

— И? — гласът му стържеше от напрежение.

— Когато ме целуваш…

— Да?

— Нахвърли се върху устата ми така, сякаш това е първата ти храна от много време насам.

— Дотук звучи чудесно — дрезгаво прошепна той. — Продължавай.

Желанието пулсираше във вените й подобно на силен наркотик. Нервните й окончания сякаш бяха оголени и тя долавяше всяко негово докосва не. Беше превъзбудена и опиянена, за пръв път от много време насам усещаше, че наистина живее.

— Искам да погаля с ръце всяко местенце по красивото ти тяло. Искам да те притисна до себе си с всичка сила, да те оставя без дъх. Искам те отново в себе си, Харлан.