Сандра Браун - Обичай ме

Той тихичко подсвирна.

— За новак в секса говориш дяволски добре, госпожице Сейдж.

Първата им огнена целувка я подтикна да превърне смелите си думи в дела. Плъзна ръце по колана на дънките му и покри бутовете му с двете си ръце.

Харлан яростно изпъшка, претърколи се на една страна, изхлузи дънките си и ги захвърли настрана. Дишането му бе учестено, гърдите му рязко се повдигаха и спускаха, но той остана неподвижен, оставяйки на нея да предприеме следващата крачка.

Очите й бавно огледаха тялото му. Любопитно докосна зърното на едната му гърда с нокът. Харлан рязко пое въздух и го задържа в гърдите си, но не се помръдна.

Сейдж сведе глава и притисна устни към твърдото зърно, после нежно го погали с език. Той измърмори името й и зарови пръсти в косата й. Сейдж се отдаде на силата на страстта, решила да осъществи всички мечти, които таеше в душата си седмици наред. Устата й затанцува по гърдите му, целуваше го където свари, хапеше го игриво, докосваше го с език, нежно смучеше плътта му.

Колкото повече го целуваше, толкова по-ненаситна ставаше. Коленичи до него, подпря ръце на бедрата му и бавно покри с целувки всяко кътче от тялото му. Най-накрая, достигнала до вдлъбнатината на пъпа му, тя потопи език в топлата, загадъчна падинка.

Той непрекъснато повтаряше името й и конвулсивно навиваше кичури коса около пръстите си.

Сейдж зарови лице в ароматния, окосмен триъгълник около пениса му, докосна с устни гладката му повърхност, покри го с целувки.

— Умирам, скъпа — простена той, дръпна я нагоре към себе си и впи устни в нейните. Целувката им бе дива и необуздана. Тя бързо се намести между бедрата му. Той повдигна глава и я погледна. — Не бързай толкова. Не ни се налага да бързаме за никъде. Надявам се, че в хотела няма да избухне пожар. Не искам отново да те нараня.

— Няма. Моля те, Харлан. Сега.

Въпреки настойчивата й молба, той проникна в тялото й много нежно и внимателно.

— Толкова си влажна. — Въздъхна и потъна още по-дълбоко в нея. — О, Боже, прекрасна си.

— И ти също.

Усмихнаха се един на друг и той проникна още по-надолу.

— Усещаш ли това?

— Хмм, да.

— А това?

Затворила очи, тя измърмори нещо неразбираемо.

— Добре. Добре. А сега дръпни коленете си назад. Това е. О, Сейдж…

Само след няколко секунди той напълно забрави, че не бързат за никъде. Сейдж предпочете да не му припомня собствените му думи и с нетърпение и необуздан глад посрещаше всеки негов тласък. Изпразнила ума си от всичко останало, тя се остави на опиянението на завладелите я чувства, с наслада се отдаваше цялата, опитваше се да му достави същото удоволствие.

Прие го в себе си с цялото си тяло, и ум, и душа, докато най-накрая започна да й се струва, че те двамата са едно цяло.

А когато отново усети познатите й вече, пронизващи я конвулсии, тя не им се противопостави, а още по-силно се притисна към Харлан. Изцяло се съсредоточи върху преплетените им тела, усещаше само допира му, топлината на тялото му, пулсирането на члена му вътре в нея, а след това всичко се сля в ярък и невероятно силен оргазъм, разтърсил ги двамата едновременно.

Няколко минути по-късно той сякаш се опита да се отдели от нея. Тя прошепна:

— Не ставай.

Без да я пуска от прегръдките си, той се претърколи на една страна, държейки я здраво, докато се озоваха отново лице в лице.

— Убеди ме веднага.

Усмихнаха се, а после устните им се сляха в нежна целувка. Сейдж сгуши лице във врата му.

— Харлан?

— Ммм?

— Благодаря.

— За мен бе удоволствие.

Тя отново се усмихна.

— Харлан?

— Хмм?

— Нищо. Исках просто да произнеса името ти на глас.

После въздъхна доволно, затвори очи и се унесе в сън.

Когато на следващата сутрин тя възторжено връхлетя през вратата, той я очакваше, легнал по гръб в леглото и скръстил двете си ръце под главата си.

— Е, най-после се събуди — каза тя и на лицето й грейна щастлива усмивка.

— Къде беше? Започнах да се притеснявам?

— Сутринта се събудих рано, преливаща от енергия. Почаках малко с надеждата, че ще се събудиш, но ти продължи да спиш и аз излязох, за да купя понички и горещо черно кафе. Точно както го обичаш.

Тя остави две бели книжни торби на масата върху която все още стояха чиниите от вечерята им и поставката на свещта, която очевидно бе догоряла по някое време през нощта. Бяха заспивали и се будили, за да се любят отново толкова много пъти през нощта, че Сейдж бе изгубила вся каква представа за времето.