Сандра Браун - Обичай ме

— Далас.

— Защо Далас?

— Защото той е постоянно разрастващ се град с много от обектите, за които говорихме.

— Но такъв е и Сан Антонио. И Остин.

— Но ние се намираме по-близо до Далас, а той е най-близо до Милтън Пойнт. Можем да сме там само след няколко часа.

Вълнението й беше заразително. Той се усмихна весело и каза:

— Закопчай си колана. — После настъпи педала на газта.

Стигнаха до Далас за по-малко от два часа. Докато тя се възхищаваше на сребристите сгради, запълнили хоризонта, той я изненада като спря пред един хотел, който с няколко класи превъзхождаше онези, в които бяха нощували до този момент.

— Какво правим тук?

— Мисля, че имаме право да отпразнуваме новото начинание.

— Искаш да кажеш, че ще отседнем тук?

— Ти си ковчежникът. Можем ли да си го позволим?

— Не можем, но защо да не се поизхвърлим малко. — Очите й затанцуваха от радост.

— Хайде тази вечер да вечеряме в истински изискан ресторант. Бели салфетки, сребърни прибори и всичко останало. Може дори да отидем на кино, или някъде другаде.

— А, да, Харлан. Нямам търпение.

— Но утре отново се връщаме в солните мини, Пепеляшке — предупреди я той.

— Сега, когато имаме нов план за действие, изгарям от желание да започнем час по-скоро.

— И така, предполагам, че израснах с убеждението, че за братята си не съм по-важна от футболните им топки, че съм само още една играчка, с която да се забавляват.

Сейдж замислено се загледа в свещта, която гореше на средата на малката масичка. Хотелската им стая бе истински дворец в сравнение с тези, в които бяха нощували доскоро. Разполагаха с телевизор и филмова програма по собствен избор. Обслужването по стаите бе перфектно, а менюто — превъзходно.

Хотелът предлагаше толкова удобства, че те предпочетоха да си останат в стаята. Бяха уморени от дългото пътуване. Решиха, че ще им е далеч по-приятно да си починат в стаята, отколкото да се обличат официално, за да вечерят навън. Поръчаха си обилна вечеря от четири ястия и сега бавно пиеха кафе и похапваха шоколадови бонбони.

— Аз наистина не смятам, че се съревновавам с тях, Харлан. Искам само да ги накарам да ме признаят за равноправен член от семейството и партньор в бизнеса. Не искам вечно да бъда малката им сестричка, не искам да ме наричат дечко или хлапе.

— Разбирам какво искаш да кажеш. — Той разви един бонбон и го постави в устата си. — Но трябва да осъзнаеш, Сейдж, че ти винаги ще си останеш най-малката в семейството, точно както Чейс винаги ще бъде най-големият.

— Звучи ми като лекция по психология за първокурсници.

— И е точно това — призна си той и се усмихна. — В А&М учих психология факултативно.

— Значи заключенията ти не се основават на лични наблюдения?

— Не.

— Никакви братя и сестри?

— Не.

Тя започна да премята из ръцете си лъскавите станиоли, които бе развила от бонбоните. Чудеше се дали е разумно да продължи да го разпитва, но беше убедена, че ако не го направи, той не би й разказал доброволно нищо за миналото си.

— Зная, че животът в дома ти трябва да е бил много тежък, Харлан. — Погледна лицето му, осветено от пламъка на свещта. То остана напълно безизразно. — Не е необходимо да говориш за това, ако не искаш. — Тя замълча отново, предлагайки му възможност, от която той отказа да се възползва.

— Наистина не искам.

Сейдж осъзна, че все още не е спечелила доверието му, но успя да прикрие разочарованието си.

— Съжалявам, че е трябвало да понесеш всичко сам. Моето семейство е най-голямата ми опора. Не мога да си представя, че бих могла да изживея детството си без родителите и буйните ми братя.

— Ти си късметлийка.

— Зная. — Тя тихичко се съгласи с него. — Въпреки че могат да бъдат невероятно досадни понякога, аз много ги обичам.

— И те те обичат. — Той подпря ръце на ръба на масата, наведе се към нея и бавно, провлачвайки всяка дума, добави: — А и как биха могли да не те обичат?

Когато Сейдж най-сетне излезе от топлата, изпълнена с мехурчета вана, вечерята им вече бе пристигнала. Харлан, който не искаше храната да изстине, настоя тя да седне на масата с мокра коса и без грим, облечена само с обикновената си хавлиена роба.

А сега, докато очите му бавно се движеха по тялото й, той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, като внимателно заобикаляше масата.

Раздалечи коленете си и я намести между тях.

Леко я обгърна с ръце и допря лице до реверите на робата й.

— Миришеш много приятно.