Сандра Браун - Обичай ме

— Не можеш дори да си представиш какви огромни надежди възлагах на това пътуване.

— Мога да си представя — изкрещя той в отговор. — Искаш да се върнеш у дома като победител. Искаш отново да спечелиш любовта и уважението на семейството си.

— Ти пък какво ли разбираш от любов и уважение в семейството!

Видя искрата, припламнала в очите му, но той предпочете да не отговаря на предизвикателство то й. Вместо това, веднага я контраатакува.

— Смяташ, че можеш да заблудиш целия шибан свят, но аз чета в теб като в отворена книга, Сейдж. Ти си мислиш, че никой не те уважава. Добре, грешиш. Трябваше да чуеш как всички те хвалят непрекъснато, как превъзнасят до небето старанието и трудолюбието ти. Дълго преди да те срещна, вече ми бе писнало да слушам за теб.

— Те може и да говорят за мен, но никой от тях не ме възприема на сериозно. И никога не са го правили.

— Може би това е защото говориш прекалено много и постоянно се сърдиш за едно или друго.

— Е, благодаря. Започвам да се чувствам много по-добре след този приятен разговор.

Той отклони очи от пътя и внимателно се вгледа в лицето й.

— Ти си в постоянно съревнование с братята си, нали?

— Разбира се, че не съм.

— Как ли пък не, по дяволите! Някъде дълбоко в теб се корени отколешният ти страх, че не можеш да си като тях, че в сравнение с тях ти си едва ли не второ качество човек.

— Ти си луд!

— Не, не съм. Прав съм. Чуй ме, Сейдж. Ти си Тайлър до мозъка на костите си. По характер си същата като Чейс и Лъки — рязка, сурова, непреклонна. Отличаваш се от тях само по външния си вид. Ти си решителна, упорита и много честна. Ти си едно безкрайно почтено човешко същество, Сейдж. Не ти липсва нито красота, нито индивидуалност, нито интелигентност.

— Защо тогава се провалих? Защо не мога да сключа поне един договор? Повечето от хората дори не пожелаха да разговарят с мен. А няколко направо ми се изсмяха в лицето, когато разбраха за какво става дума.

— Не си се провалила. — Той отчетливо и ясно произнасяше всяка дума. — Направи всичко, което можа. Всяка сутрин започваше с хъс, облечена като истинска професионалистка, но запазила женствеността и привлекателността си. Изучи системата в най-големи подробности, упражнява резюмето си безброй пъти, докато не го изглади до съвършенство. По дяволите, всеки път когато те слушах, бях готов сам да се подпиша на пунктираната линия под договора.

— Защо тогава никой не подписа проклетия договор?

— Лош късмет. Застой в икономиката, който няма нищо общо с това, което си направила или не си. Дори и най-добрият рибар, който разполага с най-добрата стръв, не би могъл да улови риба, ако тя просто отказва да кълве.

Сейдж малко се поуспокои от думите му. Дълбоко в себе си тя бе убедена, че е направила най-доброто, на което е способна. Чрез различни кооперативни и селскостопански организации, тя внимателно бе съставила списък на евентуални перспективни клиенти. Двамата с Харлан прилежно се свързаха с всеки един от тях. Усилията им обаче не доведоха до нищо, не съществуваше и минимална надежда да сключат някакъв договор. Бяха направили всичко, което зависеше от тях.

Не би могла да вини Харлан за лошия им късмет. Беше я сюрпризирал с вратовръзката, която си сложи още първия ден и не я махна през цялото време. Обясненията му бяха ясни и подробни. Лесно печелеше доверието на всички, с които разговаряше. Хората сякаш инстинктивно се доверяваха на мнението му по най-различни въпроси. Беше добро момче, интелигентно и очарователно, което никога не се натрапваше излишно и не досаждаше със съветите си.

Хората го харесваха, а той им отвръщаше със същото. Също като Лори, и той приемаше хората такива, каквито са, и очакваше от тях да постъпват по същия начин. Създаваше нови приятелства навсякъде, където отидеше. Изпитваше очевидна необходимост да бъде ограден от много приятели и това без съмнение се дължеше на факта, че си няма собствено семейство.

Но въпреки сърдечните му и непринудени взаимоотношения с хората, те напускаха долината с празни ръце. За техен лош късмет всички фермери и производители на плодове си имаха свои собствени проблеми и затруднения, свързани с необичайно ниските температури и измръзвания на реколтата през изминалия сезон. Селскостопанският бизнес не бе в по-добро състояние от нефтената индустрия. Фермерите се чудеха как да свържат двата края през тая година. Никой не бе склонен да инвестира пари и да увеличава разходите си, макар продуктът, който предлагаха, да допадаше на мнозина.