Сандра Браун - Обичай ме

— Всички се съгласиха, че идеята ни е страхотна — припомни й Харлан.

— Опитай се да платиш някоя сметка с нея. — Той изруга през зъби.

— И какво очакваш да направя? Да отбия на първото разклонение и да поема за Източен Тексас? Отказваш ли се?

— Не. В никакъв случай. Аз да не съм Харлан Бойд. Той постъпва по тоя начин. Когато положението стане напечено, той просто изчезва. Измива си ръцете и се маха.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за Харлан Бойд и за постъпките му?

— Защо? Не е ли точно така? — извика тя и се обърна към него. — Защо толкова те е страх да се установиш някъде и да създадеш семейство като нормален човек? — Въпросът беше реторичен и тя изобщо не изчака за отговор. — Аз съм по-различна от теб. Не бягам от проблемите си.

— Да. Ти или ги заобикаляш, като разправяш полуистини, или пък ги прикриваш зад гръмки приказки и екстравагантно поведение.

Тя го изгледа яростно, а след това извърна глава и се загледа през прозореца. Полетата, край които минаваха, бяха голи и незасети. Изсушени стърнища, останали след миналогодишната реколта, очакваха да бъдат изорани през пролетта Оранта й напомни за напояването, а напоява нето отново върна мислите й към изобретението на Харлан, което можеше да се окаже спасението на Тайлър Дрилинг, поне докато нефтеният бизнес не започне да се стабилизира. И когато това стане — а Сейдж смяташе, че то е неизбежно, — братята й може би щяха да й прехвърлят целия бизнес, свързан с напоителните съоръжения. Така той щеше да се превърне във филиал на основната компания.

Преди да се отдаде на фантазиите си, тя с горчивина си спомни, че парите им вече са на привършване. А това означаваше, че ще трябва да се прибере в къщи не само победена, но и напълно разорена.

Колко още можеха да издържат двамата с Харлан без да си издерат очите? Единствената им алтернатива беше да се любят отново, а това също не беше желателно.

Живееха непрекъснато заедно, а с всеки изминал ден ставаха все по-сдържани. Колкото по-малка бе стаята, в която ги настаняваха, толкова по-студено се държаха един към друг. Не тя бе инициаторът на тези отношения. Той бе започнал пръв и тя трябваше да го последва.

Не я бе целувал от оная вечер в закусвалнята. Не бе направил и намек дори, че би искал да остави едното легло в спалнята им неизползвано.

Разговорите им се въртяха все около бизнеса, закачливите му, двусмислени забележки, които така я дразнеха в началото, сега много й липсваха. Сейдж се чувстваше объркана и дълбоко разочарована.

Защо нито веднъж през тези две седмици не се бе опитал да я целуне? Да не би вече да я подготвяше за деня, в който щеше да напусне живота й по същия неочакван начин, по който бе нахълтал в него?

Разстроена от тези мисли, Сейдж сложи лакът на прозореца и, подпряла с длан брадичката си, се загледа в пейзажа навън.

В покрайнините на Уако минаха край едно зелено, изключително добре поддържано поле. Виждаха се хора и малки бели колички, които се движеха насам-натам. Триъгълните флагчета, закачени на високи, тънки пръти, сякаш им махаха, за да привлекат вниманието им.

Тя изведнъж рязко се изправи на мястото си:

— Голф!

— Моля?

— Голф. Голф. Голф.

Харлан погледна край нея към игрището за голф.

— Искаш да спрем и да играем голф?

— Харлан, заложили сме въдиците си не там където трябва. — Обхваната от вълнение тя протегна ръка и го стисна за крака. — Имаме добра стръв, само че се опитваме да хванем риба в неподходящи води.

Сините му очи светнаха в момента, в който проумя какво му казва.

— Игрищата за голф?

— Да. И… и големите комплекси, строителни площадки и паркове.

— Модерни домове за почивка и отдих.

— Здравни центрове.

— Многофункционални индустриални паркове.

— Да! — Тя разкопча предпазния колан, хвърли се към него, обви ръце около врата му и шумно го целуна по бузата. — Трябва да се свържем със строителни предприемачи, а не с фермери. Ще трябва да разговаряме с инвеститори и предприемачи, с архитекти и изпълнители.

— Искаш ли да се върнем обратно в Хюстън?

— Не съвсем.

— Защо?

— Заради Белчър. От него можем да получим необходимата информация.

Тя помисли върху предложението му няколко секунди и го отхвърли.

— Той е дребна риба. Искам да се срещна с по-влиятелни хора. Освен това не бих искала да застана насреща му след разговора му с Чейс и Лъки. Инстинктивно чувствам, че са му изприказвали куп глупости.

— Предполагам, че инстинктът ти не те лъже. Е, накъде тогава?