Сандра Браун - Обичай ме

— Защо?

— Това си е моя работа.

— Вие двамата да не би да си имате зъб един на друг?

— Би могло и така да се каже.

— Защо? За какво се скарахте?

— Сейдж, остави това.

— За какво точно се скарахте с Хардтек? — настойчиво повтори тя.

Той прехапа долната си устна. Когато най-сетне реши да заговори, гласът му прозвуча твърде сухо. Отговори й само с едно изречение.

— Преди известно време притежавах нещо, което му принадлежи.

Тя внимателно обмисли думите му, но така и не можа да вникне в смисъла им.

— Искаш да кажеш, че си откраднал нещо от него?

Вбесен до крайност от настойчивостта й, той нервно прокара пръсти през косата си.

— Помолих те да оставиш тая тема.

— Не и преди да ми отговориш, Харлан. Какво негово нещо си притежавал?

Сините му очи я погледнаха студено.

— Съпругата му.

Сейдж нервно разлистваше списанието, без да запомни нито една от думите, отпечатани по лъскавите му страници. Главната административна квартира на Хардтек и съдружници, Инкорпорейтид беше внушителна и ултрамодерна, изпълнена главно в черно и сиво, примесени на места със светлокафяво.

Сейдж погледна към секретарката на Грейсън Хардтек. Жената отново я удостои с дежурната си усмивка.

— Сигурна съм, че няма да чакате още дълго, госпожице Тайлър.

Внимателно очертаните й, пурпурночервени устни едва се помръднаха. Дори и ураганен вятър не би могъл да отдели и един косъм от внимателно пригладената й с лак коса, която чудесно се съчетаваше по цвят със сивата стена зад нея.

— Благодаря.

Сейдж беше много изнервена и подскачаше и при най-малкия шум. Всеки момент очакваше Харлан да нахълта през черната лакирана врата и да я обвини в двойна игра и измама. И тъй като наистина правеше точно това, тя с всяка изминала минута ставаше все по-нервна и уплашена.

След спора им преди два дни, когато той бе пуснал бомбата за съпругата на Хардтек, те напуснаха луксозния хотел и се пренесоха в друг, който напълно съответстваше на скромните средства, с които разполагаха. Въпреки че парите им бяха на привършване, Сейдж си взе отделна стая, в която прекара по-голямата част от деня съвсем сама.

След много часове на размисъл и самобичуване, тя най-сетне стигна до окончателното си решение, твърдо убедена, че трябва да остави личните чувства на заден план. Задачата, която си бе поставила, имаше първостепенно значение. Достигнала до това заключение, тя застана пред вратата на спалнята му и почука.

Той не се затича да й отвори веднага. Всъщност, доста се забави, преди да го направи. Отвори вратата, подпря се на касата и я изчака да заговори.

— Проведох няколко телефонни разговора — студено започна тя. — Имаме уговорени срещи с тези хора утре сутринта. — Пъхна един списък е имена в ръката му. Той го погледна. Името на Хардтек не бе включено в него.

— Чудесно.

— Значи ли това, че все още проявяваш интерес към съвместната ни работа по този проект? — сковано го попита.

— Ти си тази, която се цупи вече няколко часа, не аз.

— Съобщението ти, че си имал връзки с нечия чужда съпруга ми дойде като шок.

Той изразително затвори очи и я изгледа толкова студено, че тя незабавно побесня от гняв. Как се осмелява да я кара да се оправдава! Не тя беше човекът с противно и подозрително минало.

— Това няма нищо общо с настоящия момент и с нас — каза той.

— Грешиш, Харлан. Всичко, свързано с нас, е жизненоважно. Нашето минало ни прави такива, каквито сме.

Той тъжно поклати глава.

— Ако наистина вярваш в това, то аз не съм най-подходящият човек за теб, Сейдж.

В продължение на няколко секунди тя си припомни всичко, което бяха вършили заедно в леглото, всичко, на което я бе научил — начините как да извлече най-голямо удоволствие от любенето. Лицето й се зачерви от смущение, но очите й останаха студени.

— Много удобно да осъзнаеш това точно сега, след като вече ме вкара в леглото си.

После се отдалечи от него и прекара вечерта самотна и нещастна в стаята си. Остро усещаше отсъствието му от леглото си и силно мразеше както себе си, така и него, заради чувствата, които бе предизвикал в душата й. През следващите дни се държаха учтиво един към друг, успявайки по някакъв начин да подтиснат враждебността си. Провеждаха уговорените срещи и, както и преди, всеки изпълняваше своята роля в представянето на системата.

Повечето от вицепрезидентите, с които се срещнаха, ги отпратиха учтиво, като им обещаха, че ще имат предложението им предвид и че в близко бъдеще ще се свържат с тях, но тя искрено а съмняваше, че този ден някога ще дойде.