Сандра Браун - Обичай ме

— Можете ли да предложите някакви препоръки? Кой друг използва системата ви?

— Никой. Вие ще бъдете първият ни клиент, ако решите да я купите.

Сейдж не искаше да започне кариерата си с лъжа. Но дори и да имаше подобни намерения, Хардтек веднага щеше да открие измамата. Тя смело го погледна в очите, очаквайки да й каже, че не проявява интерес към предложението й и да повика секретарката си, за да я изпрати.

Той обаче не направи нищо подобно, а каза:

— Слушам ви. Продължавайте.

Сейдж си припомни всичко онова, което бе чувала Харлан да разказва при толкова много срещи и бързо разясни принципа на системата.

— Можем да инсталираме надземни пръскачки, както и тръби, които ще бъдат скрити под земята. И ще го направим много по-евтино от всички останали, защото разполагаме с тръби и помпи, които излязоха от употреба след като нефтеният пазар отиде по дяволите.

Той разгледа чертежите с внимание, на каквото тя изобщо не смееше да се надява. Всъщност Хардтек се спираше на всяка една схема и я изучаваше в най-големи подробности. Без да вдига глава, той я изгледа изпод вежди и попита:

— Кой направи тези чертежи?

— Нашият конструктор — уклончиво отвърна тя. — Братята ми ще отговарят за цялостното инсталиране и поддръжка.

— Хмм.

Макар да бе любопитна да разбере дали и Хардтек ще реагира по същия бурен начин при споменаването на името на Харлан, Сейдж не посмя да рискува. Хардтек бе прекалено надежден и сериозен клиент, за да си позволи да го изгуби. Договорът с него би повлякъл още много след себе си. Би направил реклама на новото изделие на Тайлър Дрилинг по-добре от всеки друг.

Това беше най-главната причина, която я подтикна да се срещне с него лично. Другата причина бе желанието й да се запознае с измамения съпруг.

— Ще ги задържа — рязко каза той и събра всички чертежи.

— Ч-чудесно — измънка тя. Щеше да се погрижи Харлан незабавно да патентова изобретението си.

— Бих искал да ги разгледам по-внимателно и да ги обсъдя с главния изпълнител на проекта ни.

— Разбира се.

— Как бих могъл да се свържа с вас?

Сърцето й биеше до пръсване. След толкова много неуспехи, тя просто не смееше да повярва на ушите си.

— Значи проявявате интерес?

— Ще бъда напълно откровен с вас. Напоителната система за Шедоу Хилс не е измежду най-неотложните ни задачи в този момент. Някой служител в тази корпорация, чието име аз сигурно не знам, би могъл да закупи такава система от хиляди различни места…

— Но нито една от тях няма да има нашата изключителна…

— Спестете си тези приказки. Вече ги чух. — Той насочи палеца си към нея. — Ще ви дам един безплатен съвет. Научете се кога трябва да си държите устата затворена, госпожице Тайлър.

— Да, сър. — Тя го погледна плахо. Съвсем наскоро още един човек й бе казал, че говори прекалено много.

— Това, което се опитвам да ви кажа, е, че се интересувам не толкова от изделието ви, колкото от вас самата. Човек трябва да има голям кураж, за да дойде при мен по този начин. А аз обичам да възнаграждавам хората, които поемат известни рискове. Освен това, възхищавам се на хората, които не бръщолевят празни приказки, а минават направо на въпроса. — Той погледна часовника си. — Времето ви изтече преди тридесет секунди. Оставете телефонния си номер на секретарката ми. Довиждане.

— Довиждане и благодаря.

Тя се изправи и уверено му подаде ръка. Но когато се обърна да си тръгва, Сейдж изведнъж се закова на мястото си. На отсрещната стена, тази, която бе останала зад гърба й, висеше портретът на красива жена.

Прекрасното й лице бе обградено с гъсти руси къдрици. Бе облечена в сапфирена на цвят бална рокля, която чудесно подчертаваше неотразимата й фигура. Беше застанала на завоя на виещо се спираловидно стълбище, а украсената й с бижута ръка бе подпряна небрежно на резбования тапет. На шията и на ушите й блестяха скъпоценни камъни. Жената бе изключително елегантна и изискана.

— Коя е тя?

Хардтек отговори зад гърба й:

— Съпругата ми, Мариан.

— Мариан. Красива е.

— Да, така е.

Сейдж му се усмихна несигурно и побърза да излезе от кабинета му. Спря за миг при секретарката, остави телефонния номер на офиса в Милтън Пойнт и си тръгна.

Бе постигнала първия си успех и на път за асансьорите сигурно би подскачала от радост или пък би запяла с пълно гърло, ако Мариан Хардтек не се бе оказала една от най-красивите жени, които някога бе виждала.

Грейсън Хардтек наблюдаваше младата жена докато излизаше от кабинета му. Изчака няколко минути, за да й даде време да поговори със секретарката му, а след това й позвъни по интеркома.