Сандра Браун - Обичай ме

Сейдж сложи другата си ръка върху тази на Девон.

— Благодаря…

Преди да се поддадат на сълзите, които блестяха в очите и на двете, телефонът иззвъня.

— Здрасти, Лъки. Девон е тук. Искаш ли да говориш с нея?

— Не, всъщност търся теб. — Гласът му трепереше от вълнение. — Обади се един от клиентите ти. Тръгнал е за насам, за да уточним подробностите по договора. Чейс нареди веднага да дойдеш в офиса. Харлан наблизо ли е?

— Казал е на Девон, че ще работи на полето целия ден.

— Лошо. Чейс иска и той да е тук, но каза ти да не губиш време и да дойдеш веднага, без да го чакаш.

— Кой е той, Лъки? Как се казва клиентът?

— Хардтек и съдружници. Големият, страшният Грейсън Хардтек идва сам да уговори сделката.

Сребристият мерцедес, паркиран пред сградата на Тайлър Дрилинг, беше твърде странна и необичайна гледка. Беше спрял между един камион и един пикап на компанията.

За да се предпази от дъжда, униформеният шофьор седеше зад волана на колата. Беше отегчен и незаинтересован и едва-едва погледна към Сейдж, когато тя слезе от колата си.

Нямаше и следа от Харлан. Тя произнесе наум една благодарствена молитва, задето Харлан отсъстваше в момента, в който Грейсън Хардтек се появи така неочаквано. Скандалът, обаче, все още не се бе разминал. Сейдж се молеше да приключат сделката възможно най-бързо, така че да й остане малко време, за да измисли някакво обяснение преди да се види с Харлан. Краката й трепереха от напрежение, докато се изкачваше нагоре по стълбите. Бутна вратата и влезе в офиса.

Хардтек се изправи в другия край на стаята.

— Здравейте, госпожице Тайлър.

Сейдж замръзна на прага. Кръвта се отцеди от лицето й. Братята й, които очакваха, че тя ще бъде изключително доволна да се срещне с госта им, я изгледаха озадачени, но тя не можеше нито да се помръдне, нито да проговори.

Очите й мигновено се приковаха в жената. Тя седеше на един изподраскан и ожулен стол с права облегалка и изглеждаше толкова не на мястото си, колкото безценно произведение на изкуството в безвкусна картонена кутия.

Дрехите й, гримът, косата, начинът, по който се държеше, бяха безупречни. На облегалката на стола бе преметнато бяло кожено палто от норки. Атлазената му подплата леко проблясваше. В скута й лежаха чифт ръкавици и чанта, които чудесно се съчетаваха с бледоморавите й обувки и костюм в същия цвят.

Умопомрачителният портрет в офиса на Хардтек не даваше истинска представа за красотата й. Тя беше не просто красива, беше прекрасна. Макар че, злорадо си помисли Сейдж, Мариан Хардтек бе по-стара, отколкото си я представяше.

Най-накрая Сейдж успя да възвърне самообладанието си. Тя влезе в офиса и протегна на клиента треперещата си ръка.

— Добро утро, господин Хардтек. Радвам се да ви видя отново.

— Аз също. Това е съпругата ми, Мариан. Мариан, това е Сейдж Тайлър.

— Здравейте, госпожо Хардтек. — Жената й подаде добре поддържаната си ръка. Сейдж очакваше да се докосне до студена, безчувствена плът, но, за нейна изненада, ръката се оказа топла и мека. Госпожа Хардтек бе толкова изискана и безупречно облечена, че край нея Сейдж се почувства мърлява и раздърпана, макар че дрехите и прическата й бяха съвсем прилични.

Госпожа Хардтек се усмихваше топло и сърдечно и Сейдж отново остана изненадана и учудена. Красивото й лице изразяваше искрено удоволствие от срещата, примесено с известно любопитство, а гласът й бе топъл и приятен.

— Много се радвам да се запозная с вас, госпожице Тайлър.

Сейдж се запита дали щеше да е толкова радостна, ако знаеше с кого бе прекарала предишната нощ.

После, припомняйки си добрите си маниери, тя попита:

— Братята ми предложиха ли ви кафе?

— Да, но ние им отказахме, защото изпихме по няколко докато летяхме насам — обясни Хардтек.

— О, значи сте пристигнали със самолет? Аз си помислих… — Тя посочи с ръка към вратата.

— Лимузината? Наехме я само за днес, за да има с какво да се придвижваме из Милтън Пойнт. — Хардтек отново зае мястото си. — Хайде да се залавяме за работа.

— Докато те чакахме — Чейс се обърна към Сейдж, — показахме на господин Хардтек договора, изработен от нашия адвокат.

— Надявам се, ще се убедите, че той е стандартен и напълно приемлив — каза тя.

Хардтек само изсумтя. Жена му не каза нищо, но докато сядаше на стола, който Лъки й подаде, Сейдж с неудобство усети втренчения й поглед, прикован в гърба й.

— Даваме петгодишна гаранция за всички части на съоръжението.