Сандра Браун - Обичай ме

— Не искаме да си тръгваш, Харлан — тихо каза Чейс.

— Време е да го направя. — Бързо погледна Сейдж. — Крайно време.

— Ами парите ти от комисионната? Как ще разберем къде да ти изпратим чековете? Ако се осъществят някои от сделките, върху които работихте заедно със Сейдж, ти ще получиш доста пари.

Той само сви рамене.

— За момента разполагам с достатъчно джобни пари. Ако ми потрябват по-нататък, сам ще се свържа с вас.

Знаеха, че няма да го направи. Той бавно заотстъпва към вратата.

— Девон, Марси, грижете се добре за тия сладки бебета. Те наистина ще ми липсват. Пат, грижи се за Лори. Тя е страхотна жена.

Лори се изправи и протегна ръце към него, опитвайки се да го задържи.

— Харлан, моля те…

— Довиждане на всички. — Той нахлупи шапката си, излезе през вратата и изчезна в дъжда.

Сейдж остана неподвижна няколко секунди, глупаво загледана в затворената врата. После осъзна, че всички останали полагат отчаяни усилия да не я гледат с жал и състрадание.

Преди да е имала време да обмисли добре намеренията си, тя се втурна след Харлан. Прекоси стаите, като заобикаляше мебелите като изкусен фехтувач, изхвърча през предната врата, притича през верандата и се спусна по стълбите. Без да обръща внимание на студения, проливен дъжд, тя се затича към пикапа и стигна точно когато Харлан подхвърли чантата си в кабината му.

Сейдж сграбчи ръкава му и го завъртя към себе си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Не можеш просто ей така да ме изоставиш.

— Прибирай се вътре. Ще се измокриш до кости.

— Пет пари не давам, че ще се измокря. Нито пък ме е грижа дали си някой тексаски Доналд Тръмп, или си беден като църковна мишка. Искам само теб, без значение дали си богат като крез или нямаш пукнат грош.

Така бързо бе излетяла от кухнята преди малко, че бе забравила да остави кухненския нож. Сега яростно го размаха под носа му.

— Днес научих за себе си още нещо. Научих, че съм човек, с когото околните трябва да се съобразяват. В началото мислех, че Хардтек е дошъл дотук само за да те намери. А после, преди не повече от тридесет секунди, изведнъж осъзнах, че едва ли му е било необходимо да подписва цял договор, за да разбере къде се намираш. Можел е да те открие още в момента, в който детективите му са ни видели заедно. А това означава, че наистина съм му направила впечатление. Аз го накарах да се заинтересува от Тайлър Дрилинг. Получих този договор не благодарение на теб, а въпреки теб. О! — изръмжа тя. — На всичкото отгоре имаше наглостта да ме обвиняваш, че заобикалям истината, при положение, че ти от години живееш с една голяма лъжа. Крайно време е да спреш да бягаш от себе си, Харлан. Крайно време е да изгладиш противоречията си с Хардтек, ако не заради себе си, то поне заради измъчената ти и съсипана от мъка по теб майка. И още нещо! Не можеш да ме любиш цяла нощ и да ми предлагаш брак, а после да изчезнеш оттук, сякаш нищо не се е случило. Как изобщо се осмеляваш да си помислиш, че можеш да постъпваш така с мен, Харлан Бойд? Как се осмеляваш да ме унижаваш пред цялото ми семейство веднага след като съм им съобщила, че си ме помолил да се омъжа за тебе?

— Този път няма да преглътна гордостта си и да крия наранените си чувства, както постъпих при разрива с Травис. Този път всичко е много по-сериозно. Този път ще ритам, ще хапя, ще пищя, ще легна пред камиона ти, ще направя всичко възможно, за да те задържа при себе си.

— Хвалеше ми се, че никога не оставяш работата си недовършена. Е, добре, снощи ми обеща, че ще ми бъдеш верен и ще ме направиш щастлива. А това е работа, която ще запълни остатъка от живота ти.

— Не можеш да ме обвиниш, че искам да се омъжа за парите ти. Защото когато се съгласих да стана твоя жена, аз не знаех дали имаш и пет цента в джоба си. И тогава те обичах точно толкова, колкото и сега. Така че, вземи тая чанта от пикапа и я върни обратно в стаята. Няма да ходиш никъде без мен!

Дъждът се стичаше по лицето й. Дрехите й бяха залепнали за тялото. Косата й висеше на мокри кичури по лицето и по врата й. Но тя не забелязваше нищо.

Той я изгледа и я попита като бавно изговаряше всяка дума:

— Да не би да смяташ да ме наръгаш с този нож, ако не ти се подчиня?

— Може и да го направя. Ще се ожениш за мен, дори и ако трябва да те убия преди това.

Той мрачно поклати глава, измърмори няколко ругатни и се загледа в подгизналия от дъжда пейзаж. После премести поглед към нея и се разсмя. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и я привлече към себе си. Измъкна ножа от ръката й и го хвърли настрана. Той цопна в най-близката локва.