Сандра Браун - Обичай ме

— Обади се на всички — извика през рамо Сейдж, докато я караха към предродилната зала.

След като уведоми семейството й, Харлан бе допуснат в залата. Преди това трябваше да облече стерилна лекарска униформа.

— Това е точно твоят цвят — синьо. Много ти отива — отбеляза Сейдж, когато той се появи при нея.

— Както винаги, вярна на себе си. Никога не знае кога да си затвори устата. — Наведе се над нея, а очите му изведнъж се замъглиха от вълнение. — По дяволите, Сейдж. Обичам те!

— И аз те обичам. — Тя сграбчи ръцете му. — И малко се боя.

— Ти?

— Да. А знаеш, че не бих си го признала пред никой друг. Остани с мен, Харлан.

— Завинаги, мила. Можеш да разчиташ на това.

Откараха я в родилната зала. Сейдж пъшкаше и охкаше, наричаше гинеколога си прасе и жалък мъжки шовинист. Няколко минути по-късно, с помощта на Харлан, тя без всякакви усложнения роди сина му. Добродушният лекар повдигна ревящото бебе и го положи в ръцете на нетърпеливия му баща.

— Поздравления, господин Бойд.

— Наричайте ме Харлан — разсеяно отвърна той и положи сина си на гърдите на Сейдж.

— О, колко е красив! — В гласа й се долавяше искрено страхопочитание. — Виж, Харлан! Виж какво красиво бебе си имаме.

Измина почти цял час преди най-накрая да останат сами със сина си. Сестрата ги предупреди, че след малко ще се върне да го отнесе в залата за новородени.

Сейдж погали с пръст меката му руса косица.

— Взел е твоята коса, Харлан. Твоя нос.

— Моя пенис.

— О! — възкликна тя. После го изгледа страстно и добави: — Нищо чудно. — Разсмяха се заедно, а след това се целунаха.

— Извика ли всички?

— Ще нахълтат в родилното отделение веднага щом им позволят. В тази болница ще трябва да ни лекуват по намалена тарифа. Непрекъснато им отваряме работа.

За всеобща радост, Марси бе обявила, че отново е бременна, макар че Джейми все още не бе навършил годинка. Биологичният й часовник я принуждавал да бърза, бе им казала тя. Бизнесът й процъфтяваше и без нея и тя можеше да се отдаде изцяло на майчинските си инстинкти. Двамата с Чейс бяха невероятно щастливи.

Статиите на Девон вече се отпечатваха и в няколко извънщатски вестника. Лъки и тя вече мислеха за друго дете, макар че той се кълнеше, че не би могъл да направи по-голяма красавица от Лорин. После, без дори да спре за да си поеме дъх, ги уверяваше, че би опитал с най-голямо удоволствие.

Тайлър Дрилинг получаваше повече поръчки, отколкото можеше да изпълни. Камионите им непрекъснато пътуваха от град на град. Допреди няколко седмици Сейдж управляваше бизнеса с напоителните съоръжения, координираше сделките, преговаряше с нови клиенти, ръководеше офиса, който бе значително разширен и в него вече работеха две секретарки.

— Ами Мариан и Грейсън? — попита Сейдж. — Обади ли им се?

— Мама подскочи от радост. Ще пристигнат утре сутринта.

Сейдж протегна ръка и с обич го погали по бузата. Благодарение на настойчивите й опити за помирение, Грейсън и Харлан вече се държаха относително учтиво един към друг. Все още съществуваше известно напрежение, защото Харлан отказваше да се включи като партньор в бизнеса на Грейсън. Разногласията им по този въпрос явно никога нямаше да бъдат преодолени. Но Харлан и майка му отново бяха заедно, а това бе най-важното за момента.

Харлан бе признал пред Сейдж, че не бе успял да се пребори с раните и разочарованията от юношеството си. В действителност никога не е бил убеден, че майка му е била невярна съпруга и че Грейсън е подъл и безскрупулен мошеник. Много по-лесно му е било да ги вини за смъртта на баща си, изпитвал е нужда да насочи гнева си към някого, за да може да продължи напред.

Грейсън, с грубия си и рязък нрав, бе толкова различен от сърдечния, весел и сговорчив баща на Харлан, че той просто не можеше да го приеме като съпруг на майка му. Сейдж търпеливо се опитваше да му обясни, че Грейсън се държи с Мариан по начин, съвсем различен от оня, по който се отнасяше към конкурентите си в бизнеса.

— Сигурна съм, че той много обича майка ти.

— Предполагам, че е така. Но след като мама се омъжи за него, аз реших, че парите са истинско зло — бе й казал той, опитвайки се да я накара да разбере отношението му. — Всеки, който разполага с достатъчно пари, може да се разпорежда с живота и съдбите на други хора. Това е, което не мога и не искам да приема.

През последните няколко месеца бе започнал да тегли пари от наследството си, но само защото не можеше да понесе мисълта, че всичките тези пари стоят неизползвани, когато толкова много хора се нуждаят от тях. Направи значителни дарения на най-различни благотворителни организации и комитети, но си остана напълно анонимен и никой не разбра откъде постъпват сумите.