Сандра Браун - Пламъци

Джейнълин боязливо се отпусна на канапето. Лара се настани във фотьойла, където очевидно бе седяла, преди да се позвъни на вратата. На подложката в краката й беше метнат пухкав, плетен на една кука, вълнен шал, а на масичката до нея бе оставена чаша бяло вино.

— Майка ви в болницата ли е? — Джейнълин поклати глава. — Не? — Явно не бе очаквала такъв отговор. — Бях убедена, че при нейното състояние трябва да лежи поне един ден в болницата.

— Трябва да бъде настанена за по-дълго. — Джейнълин почувства, че всеки момент ще се разплаче. Грабна салфетката, увита около чашата със сода. — Дойдох, защото… защото исках да чуя вие какво ще ми кажете. Вие присъствахте на пристъпа на майка ми. Бих желала да узная вашето професионално мнение.

— Но майка ви беше далеч от тази мисъл.

— Съжалявам за начина, по който се държа с вас, д-р Малори — рече сериозно Джейнълин. — И ако ме изпъдите, ще ви разбера.

— Защо да ви пъдя? Вие не отговаряте за думите и делата на майка си.

— Тогава, моля ви, кажете ми какво мислите за болестта й.

— Не би било етично от моя страна да поставям под съмнение диагнозата на друг лекар, когато дори не съм прегледала пациента.

— Моля ви. Трябва да поговоря с някого за това, а няма с кого.

— Ами брат ви?

— Той е разстроен.

— Вие също.

— Да, но когато Кий се разстрои или разтревожи за нещо, той… — Тя сведе очи към чашата в ръката си. — Както и да е, да речем, че просто в момента не е на разположение. Моля ви, д-р Малори, кажете ми мнението си.

— Въз основа само на онова, което видях?

Джейнълин кимна.

— При условие, че може да сбъркам?

Джейнълин отново кимна.

Лара отпи глътка вино. Погледна към снимката на дъщеря си, пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, после пак отмести очи към Джейнълин.

— На какво лечение беше подложена майка ви в болницата?

— Прегледаха я в спешния кабинет, но тя отказа да бъде настанена за по-дълго.

— Постъпила е глупаво, поставиха ли й някаква диагноза?

— Лекарят каза, че е получила лек удар.

— Съгласна съм. Направиха ли й пълни кръвни изследвания?

— Да. Предписаха й медикаменти за разреждане на кръвта. Вие това ли бихте препоръчали?

— Плюс обстойно изследване и наблюдение. Направиха ли й ЕКГ?

— За сърцето ли? — Лара кимна. — Не. Искаха, но тя не пожела да стои повече.

— А сканиране на мозъка?

— Да, но едва след като Кий заплаши, че ще я върже, ако не се съгласи. Лекарят каза, че не е открил значим церебрален инфаркт. — Тя се опита да го цитира дословно. — Не съм сигурна какво точно означава.

— Означава, че майка ви няма значими количества мъртва мозъчна тъкан, дължаща се на запушени кръвоносни съдове. Което е добре. Обаче не означава, че притокът на кръв в мозъка й не е прекъснат или напълно спрян. Лекарят предложи ли да бъдат извършени ултразвукови изследвания на сънната артерия? Нарича се Доплеров тест.

— Не съм сигурна — Джейнълин потърка слепоочието си. — Той говореше така бързо, а мама така гръмогласно се оплакваше, че…

— Тези изследвания биха определили дали има запушване на артерията. Ако има, и то не бъде отстранено, съществува голяма опасност от настъпване на инфаркт, който би могъл да доведе до перманентно осакатяване или дори смърт.

— Там подчертаха същото — промълви прегракнало Джейнълин. — Нещо подобно.

— Без ангиограма, която би посочила къде е запушването?

— Мама категорично отказа. Развика се, разфуча се и заяви, че просто й е прилошало и толкоз. Трябвало само да си иде вкъщи и да си почине, и всичко щяло да й мине.

— Дълго ли трая разстройването на говора и нарушената регулация на мускулатурата?

— Когато се прибрахме у дома, нямаше и помен от случилото се.

— Бързото съвземане кара пациентите да вярват, че просто им е прилошало. — Лара се наклони напред. — Майка ви често ли забравя? получава ли понякога пристъпи на замъглено зрение?

Тя сподели с докторката онова, което бе съобщила и на Кий преди няколко дни.

— Никога не признава такива неща, но тези случаи стават все по — забележими. Опитах се да я убедя да иде на лекар, но тя не ми обърна внимание. Струва ми се, че се страхува от това, което може да чуе.

— Не мога да бъда сигурна, без да я прегледам — рече Лара, — но според мен тя има ТИА — което означава, транзитни исхемични атаки. „Исхемията“ се отнася до недостатъчното кръвообращение.

— Досега всичко ми е ясно.

— При такава атака се прекъсва притокът на кръв до мозъка, получава се нещо като електрическо затъмнение. Засегнатата част се изключва. Деменцията, която описахте, замъгленото зрение, заваленият говор и замайването са все симптоми, предупредителни сигнали. Ако не бъдат взети под внимание, пациентът може да получи масивен удар. Днес вероятно бе изпратен най-силният сигнал. Да се е оплаквала от изтръпване на крайниците?