— Тя… тя, ъъъ, казва, че ме била обичала през цялото време, но щом ме погледнела, изпитвала болка. В деня на раждането и той бил с друга. Бил съм жив спомен за този случай, затова било невъзможно да ме обсипва с нежност. Главно, защото, по някакви необясними причини, се страхувала да не отблъсна любовта й. Точно както баща ми. Затова не искала да рискува. — Разкърши рамене, смел опит да се покаже равнодушен. — Такива работи ми е надраскала. Куп глупости.
— Не мисля, че са глупости, ти също. — Той вдигна глава и я погледна. — Джоди е обичала и двамата си сина, Кий. Тя се бореше до края на живота си да защити Кларк от окаляне.
— Тогава защо се мъчеше с последния си дъх да ми разкаже за него?
— Защото искаше да разбереш, че Кларк я е разочаровал. Винаги е бил нейното предпочитано дете и ти го знаеше. Не желаеше да умре преди да възстанови равновесието. За нея това беше невероятна лична жертва, която трябваше да ти докаже колко много те обича.
Той присви очи, но тя не можеше да определи дали от силното слънце или защото бе озарен от внезапно просветление.
— Тая работа с личните жертви очевидно има страхотно значение за теб.
Тя наклони глава и го загледа недоумяващо. Той се впусна в обяснения.
— Не си разобличила Кларк, защото си се опасявала, че никой няма да ти повярва. Мълчала си, защото си обичала Кларк. Сама ми го каза на път за Монтесангре. Били сте само приятели, а не любовници. Макар че Рандъл Портър беше гадна хлебарка на свинско лайно, ти никога не би му изневерила, докато сте законни съпрузи. Убедих се от личен опит. Но си уважавала Кларк като държавник и си го обичала като приятел. Затова не си го наклепала, въпреки че те е предал. После си се обрекла на изгнание в Монтесангре заради детето си. Още една лична жертва. Май имаш навик да се жертваш за хората, които обичаш, Лара.
Наклони се напред и опря ръце на спуснатото стъкло, облягайки се върху него.
— Когато Джоди искаше да ми каже, че Портър, а не ти, е бил любовник на Кларк, ти я молеше да не го прави. Беше ти дадена възможност да опровергаеш всички гадости, които наговорих по твой адрес. Но ти не се възползва от нея. Искаше да ме предпазиш да науча истината за брат си и предпочете да премълчиш. — Очите му я пронизваха. — И оттогава непрекъснато умувам защо го стори.
Гърлото на Лара се беше стегнало от вълнение.
— И до какви изводи стигна?
— Мисля, че съм близо до пълно разкритие. — Изведнъж отвори вратата на колата й. — Слизай.
— Моля?
— Слизай. — Пресегна се и я измъкна навън. Подпря я на колата, пъхна ръце под косата й и я заклещи, за да я целуне силно и изпитателно.
— Не ща да ходя в Аляска — заяви ненадейно, когато се отдръпна. — Там е вълчи студ, освен това бас държа, че не могат да различат пилешка пържола от крокодил. А тук ми предлагат предостатъчно чартърни далавери, дори повече отколкото съм в състояние да поема. Пък до езерото има едно страхотно местенце, дето от край време съм му хвърлил мерак. Просто ми се струваше жива разсипия да го купувам, без да имам жена и деца.
Тя притисна лице към разгърденото му яке и пое топлото му ухание, докато платът на ризата му попиваше щастливите й сълзи. После изви глава назад и попита:
— Дали ще доживея мига да ми кажеш, че ме обичаш?
— Вече го сторих. Ама ти не си чула.
— Слушах най-внимателно — промълви пресипнало тя.
Той сниши глас до настойчив шепот.
— Тогава кандърдисай ме да не тръгвам, док. — Връхчетата на пръстите й изпърхаха по веждите му, по носа. После проследиха извивката на прекрасните му устни.
— Как да те накарам да останеш?
— Кажи да.
— На какво?
— На всичко. По нататък ще добавим въпросите.
© 1993 Сандра Браун
© Людмила Евтимова, превод от английски
© Диана Христова, превод от английски
Sandra Brown
Where There’s Smoke, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Сандра Браун. Пламъци
ИК „Коала“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13602]
Последна редакция: 2010-03-07 19:04:50