Сандра Браун - Пламъци

Фъргъс Уинстън, въпреки съвета на адвоката си, се призна за виновен по всички отправени обвинения и от седмици изтърпяваше доживотната си присъда.

Дарси затвори къщата им и напусна града. Вилнееха всевъзможни слухове. Някои казваха, че нощем бдяла край гроба на Хедър, а денем край затвора, дебнейки да убие Фъргъс. Други разправяха, че е превъртяла напълно и е настанена в психиатрия. Трети пък говореха, че се е лепнала за някакъв второстепенен бейзболист и битува с него нейде из Оклахома.

— Доколкото разбирам — каза Лара — Фъргъс се е прикачил към старото разширение.

— Точно така. Отначало са били едно. Изгаряли са газта в кладенеца, после дядо ми е решил да продава и газта, редом с петрола. И е запечатал този тръбопровод. Както и да е, разширенията станали незаконни. Фъргъс е знаел за него, отворил го е и го е прокарал до мотела си. Години наред е ползвал безплатно газ и сигурно се е надсмивал тайничко.

Разговорът отново секна. Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Лара посегна към ключа за запалването.

— Е, по-добре да изчезвам. Имам замразени продукти в багажника.

— Преди оная сутрин знаеше ли, че Кларк и мъжът ти са любовници?

Не очакваше въпроса му. Ръката й пусна ключа. Той приклекна до вратата на колата й, така че лицата им се изравниха. Леко сключи ръце и облегна китки върху спуснатото стъкло.

— Знаеше ли?

— Нямах представа — отвърна тихо тя. — Когато ги видях, направо се вдървих. Но само за миг. После се смахнах. Изпаднах в истерия.

— Кой извика пресата?

Дори не й мина през ум да отбегне въпросите му или да замаже отговорите си с по-меки изрази.

— Телефонът на нощното шкафче до леглото ми иззвъня. Събудих се и вдигнах слушалката. Човекът насреща се представи за близък приятел на Кларк. Нарече го с какви ли не грозни имена. — Лицето на Кий се сгърчи от болка, но Лара продължи неотклонно: — Попита ме дали знам, че Кларк го е зарязал заради мъжа ми. После затвори. Взех го за някакъв маниак и се обърнах, за да кажа на Рандъл. Но неговото легло беше празно. Станах и тръгнах да го търся.

Тя наведе глава и разтри челото си с палец и показалец.

— Намерих ги в спалнята на Кларк. По-късно съобразих, че сигурно същият човек се е обадил на медиите и им е казал, че във вилата е на път да се развихри сензационна история. Все едно, репортерите се появиха броени минути след моето разкритие. Кларк също изпадна в небивала истерия. На Рандъл му хрумна да го представим като… — Сви рамене и въздъхна. — Останалото ти е известно.

Кий забълва ругатни по адрес на посланика Портър.

— Защо оня от телефона не е излязъл да опровергае скандалните писания за теб?

— Предполагам, че се е уплашил — отвърна тя. — Все едно, нали успя да постигне каквото искаше. Провали сенатора Такет.

— Можеше да ги разобличиш, Лара. Защо не го направи?

Тя се засмя невесело.

— Кой щеше да ми повярва? Рандъл бе имал връзки с други жени. Цели купища. Те щяха да се закълнат, че е напълно хетеросексуален, както си и беше.

Веждите му се сключиха озадачено.

— Знаел е за предпочитанията на Кларк и ги е използвал — каза тя. — Изглежда, услуга за услуга. На Рандъл не беше чуждо този род жестоко изнудване. Използваше Кларк. Използваше и мен. Беше готов на всичко, за да постигне желанията си.

— Като например да се преструва с години на мъртъв.

— Да. И въобще не се притесняваше, че дъщеря ни е загинала в кръстосан огън. — поколеба се дали да подхване следващата тема, защото беше деликатна по няколко причини. — Кий… — Отвърна очи от неговите. — Нямах доверие в Рандъл и затова не изтръгнах от него признание за бисексуалните му наклонности. Всъщност, подозирам, че е бил любовник и на Емилио. Както и да е, още през първото тримесечие на бременността направих обширни кръвни изследвания на Рандъл и на себе си. Не исках да заразя детето си със СПИН. Резултатите и на двамата бяха отрицателни, но аз нито веднъж не рискувах повече. Нощта, когато заченах Ашли, което стана само няколко седмици преди произшествието, беше последната, когато спах с Рандъл. — Срещна устремения му поглед. — Съвсем последната.

— Не съм те питал.

— Но имаш право да знаеш.

Втренченият му взор беше обезпокоителен. Около тях цареше суматоха и гълчава, а те бяха налегнати от тежка тишина. Тя намери утеха в звука на собствения си глас.

— А що се отнася за доверието към мен — схващането „невинен до доказване на противното“ е мит. Още преди да се съвзема напълно от шока, че съм заварила съпруга си в леглото с друг мъж, бях заклеймена като прелюбодейка, хваната на местопрестъплението. Ако бях понечила да разкрия истината, постъпката ми щеше да бъде изтълкувана съвсем наопаки, че търся оправдание със злобен контраудар.