Сандра Браун - Пламъци

Тя тъжно поклати глава.

— Щом ме заснеха как мъжът ми ме избутва по нощница от вилата на Кларк, моментално ми лепнаха дамгата.

— Мислех, че брат ми притежава повече честност и не би оставил друг да опере пешкира вместо него.

— Той бе повлечен от лъжата на Рандъл, както и аз. Последствията от нея бяха толкова грандиозни, че не можеше да си позволи да каже истината. Но за разлика от Рандъл, съвестта го е гризяла. Подарявайки ми лечебницата тук в Идън Пас, се е опитал да ме обезщети, да ми признае, че съжалява за станалото. — Усмихна се кисело. — Не го съди прекалено строго, Кий. Живял е като прикрит хомосексуалист години наред. Сигурно се е чувствал ужасно самотен и нещастен.

— Още не мога да се примиря, мъча се да препокрия образите на брата, когото познавам, с онзи на мъжа, който е легнал с Рандъл Портър. Непрекъснато се сещам за едно лято, когато бяхме заедно на лагер. Естествено, правехме каквото правят всички пубери, щом се озоват насаме. Удряхме си чекии, докато ни засмъди. Състезавахме се кой ще се изпразни по-далече, за бога. Щом сме били толкова близки, защо не е споделил нищо с мен?

— Може тогава да не е знаел.

— Може. Но когато стана сенатор, вече е знаел. В нощта на изборите, след като противникът му прие поражението си и цялата дандания приключи, напихме се до козирката, за да отпразнуваме случая. — Усмихна се на скъпия спомен. — На другата сутрин трябваше да се срещне с представителите на печата при наличието на кански махмурлук. Заплашваше, че ще ме убие за тоя номер. Когато за последен път го видях жив, пак се шегувахме за издънването.

Усмивката му постепенно угасна. Втренчи се невиждащ пред себе си.

— Жалко, че не ми е доверил слабостта си.

— А ти щеше ли да я приемеш?

— Иска ми се. — Стисна очи за миг. — Мнението на Джоди за хомосексуалистите не беше тайна — подхвърли язвително. — Даже Хитлер е бил по-толерантен. Сигурно е последвала страхотна сцена, когато Кларк й е казал.

— Убедена съм, че и за двамата е имало жестоки поражения.

— Онова, което му е надумала, го е тласнало отвъд ръба. — Изправи се и пъхна ръце отзад в джобовете на дънките си, с дланите навън. Погледна в краката си, подпря се върху токовете на ботушите, после рязко се отпусна напред и подметките изшляпаха по настилката. Биваше я за тия работи, да довежда хората до ръба. Биваше я, по дяволите! — Изсмя се презрително при тази неточност. — Беше направо спец. Знаеше съвсем точно кое винтче да завърти, кога и колко да го затегне. Просто не можеше да не юрка хората, както й скимне. Ту Кларк, ту Джейнълин, ту мен, ту баща ми. — Внезапно вдигна поглед! Оставила ми е писмо.

Лара се прокашля.

— Да, Джейнълин ми спомена за него.

— Каза ли ти какво пише?

— Не. Само сподели, че всеки от вас е получил по едно писмо, което да отвори след смъртта на Джоди.

— Да, ами датата на моето сочи, че го е писала, докато сме били в Монтесангре. — Устните му увиснаха в краищата и той леко сви рамене. — Та всички сме били под впечатлението, че мрази татко, задето тича подир чужди жени и я зарязва за дълги периоди от време. Но според писмото, истината е, че тя го е обичала. До полуда, както твърди. Безумно. Това са точните й думи.

Главата му беше сведена надолу, очите му забити в ботушите.

— Обичала го, а той я наранявал. Жестоко. В писмото се казва, че всеки път, когато той, ъъъ, подхващал нова връзка, сякаш я пробождали с нож право в сърцето, защото съзнавала, че не е хубава и жизнерадостна жена. Нито притежава качества, с които да задържи интереса му. Давала си сметка, че се е оженил за нея единствено, за да се измъкне от неприятна клопка. Но никога не е знаел, а дори да е знаел, му било безразлично, че тя искрено го е обичала. Според неговите разбирания това е бил брак по сметка. Джоди можела да управлява „Такет Ойл“ според прищевките си, а той използвал наличието на съпруга като спасителна мрежа. Ако кръшкането му го е забъркало в някоя каша, не лоша сделка, само дето Джоди го е обичала и изневерите му болезнено са я накърнявали.

Извади ръце от джобовете си и ги потри една в друга, после обърна дланта си нагоре и взе да я изучава, сякаш се мъчеше да разгадае заплетените й линии.

— И — каза той след дълбока въздишка — причината, изтъкната в писмото й, да се отнася винаги толкова сурово с мен, била защото съм приличал досущ на баща си. Външно, по характер, както и в стремежа си непрекъснато да се забавлявам. По-късно даже съм започнал да правя поразии и да ходя по жени като него.