Сандра Браун - Пламъци

Замаян от любов и от изпитото шампанско, той прошепна:

— Какво желаеш сега, да опиташ ваната за подводен масаж, да гледаш видео или нещо друго?

— Друго. — Тя му хвърли палава усмивка, която би шащисала благопристойните матрони от Идън Пас, смятали я за безнадеждна стара мома, после пъхна ръка под завивката.

Дръзко го погали.

— Господ да се смили над всички нас — отрони той и изстена. — Госпожица Джейнълин като по чудо се превърна абсолютна сексуална маниачка.

Ако Джейнълин и Буи бяха включили телевизора в младоженския апартамент, щяха да видят репортажите за пагубния пожар в Идън Пас, отнел вече живота на десет души. Всички жертви бяха разпознати и властите изпращаха съобщения на близките им.

Пламъците бяха овладени едва след часове с обединени усилия на огнеборци от шест окръга. Още преди зазоряване бе започнало предварително разследване на причините за взрива. Полицейските следователи вече се ровеха в тлеещите руини.

Първите предположения бяха, че седми кладенец на „Такет Ойл“ може да е спомогнал за избухването му. Тъй като Буи бе неоткриваем, неговият бригадир бе запечатал нефто-газопроводите.

След вземането на тази предпазна мярка, не бяха последвали други експлозии, което показваше, че пламъците действително са били подхранвани оттам.

Кий, единственият представител на Такетови, оказал се на разположение, беше разпитан от страна на федералните агенти от Отдела за тютюн, алкохол и огнестрелни оръжия.

— Имали ли сте някакви проблеми с изтичането на нефт или газ от този кладенец, господин Такет?

— Не, доколкото ми е известно, но аз не се занимавам със семейното предприятие.

— А кой тогава?

— Сестра ми. Тя е извън града.

— Разбрах, че майка ви е дърпала конците.

— Не и през последните няколко години.

— Все пак бих искал да говоря с нея.

— Съжалявам, но това е изключено. Преди броени седмици тя получи лек удар и сега е на легло.

Лара, която стоеше наблизо и го слушаше, не каза нищо, за да го опровергае. Нито пък който и да било от другите.

— Мога само да ви уверя — каза на агентите, — че „Такет Ойл“ винаги е спазвала зорко правилата за безопасност. Репутацията ни е безупречна в това отношение.

Агентите се скупчиха на поредно съвещание.

Наоколо се мотаеха десетки любопитни зяпачи, които се надпреварваха да огледат щетите, след като опасността бе преминала. Те вкупом утешаваха Дарси и Фъргъс Уинстън за огромните загуби.

Дарси, съхранила впечатляващия си вид за разлика от останалите присъстващи, които бяха покрити с мръсотия, непрекъснато шареше с очи из тълпата, за да зърне Хедър. Тя попита Лара няколко пъти дали не я е виждала. Плачеше тихо и изискано и постоянно повтаряше на онези, които се опитваха да я утешават:

— Просто не мога да повярвам, че целият ни къртовски труд отиде на вятъра. Но ние, естествено, ще построим всичко наново.

Фъргъс обаче беше по-скоро нервен, отколкото покрусен. Навярно не си беше плащал застрахователните вноски.

— Трябваше отдавна да е тук — Лара чу Дарси да казва на Фъргъс с явно раздразнение. — Очевидно тя смяташе, че Хедър също следва да бъде на местопроизшествието, за да завърши образа на семейството пред медиите.

Почти едновременно прозвучаха два вика.

И двата се разнесоха от западния край на хотелския комплекс, където бе избухнала първата експлозия.

— Елате и ми помогнете!

— Сър! Май трябва да хвърлите едно око.

Лара и Кий бяха сред хората, които моментално хукнаха натам. Заедно с неколцина други наобиколиха мъжа, който пръв се бе обадил.

— Отдолу има някакво тяло.

Кий му помогна да повдигне една желязна подпора и под нея се подадоха овъглените останки на човешко същество.

Преди да успеят да се съвземат от шока, един от агентите каза:

— Господи! Ето още един. — Няколко ярда по-нататък той бе направил второ ужасяващо откритие.

— Сър! — Агентът, който беше извикал най-напред, изтича при началника си. Беше запъхтян от двайсетярдовия пробег. — Намерих нещо. — посочи към едно празно поле. — Мисля, че е газопровод, но не фигурира в схемата на мотела. Идва вертикално. Моето предположение е, че е свързан под земята с друг, който води право към онзи кладенец.

Кий си проби път с лакти към агента.

— Какво казахте?

Старши агентът се намръщи.

— Господин Такет, струва ми се, че някой е изпомпвал природен газ от вашия кладенец.

Точно в този момент утринният въздух бе раздран от писък. Той се надигна от тълпата зад кордона на шерифа. Дарси беше сграбчила едно момиче за раменете и го раздрусваше така, че главата му се люшкаше насам-натам.