Сандра Браун - Пламъци

— Ето тук! — Шерифът Бакстър ръкомахаше диво на пожарникарите, когато тя се присъедини към тях.

От крилото на мотела, незасегнато от първоначалния взрив, се чуваха крясъци. Лара гледаше с ужас как група огнеборци влязоха в горящото здание. Всеки миг някоя експлозия можеше да отнеме живота им.

След няколко мъчителни минути те започнаха да извеждат оцелелите. Двама пожарникари носеха обездвижени жертви на раменете си. Други вървяха сами, но Лара видя, че са замаяни, обгорели и се давят от погълнатия дим.

Заръча на пожарникарите да ги наредят на земята, след което тръгна между тях, за да установи какви са нараняванията им, като си отбелязваше наум най-тежките случаи и им даваше единственото лекарство, с което разполагаше.

За разлика от друг път воят на сирените дойде като балсам за душата й. Пристигнаха първите линейки и от тях изскочиха трима фелдшери. Останалите я гледаха с изцъклени от болка очи. Надяваше се, че разбират колко е трудно да се правиш на бог и решаваш кой да замине и кой не.

Огнеборците предприеха нови набези в пламъците. Броят на оцелелите се увеличаваше, но с това задачата на Лора ставаше все по-трудна. Двама бяха в шок. Неколцина плачеха, един пищеше в агония. Някои бяха в безсъзнание. Стараеше според силите си да им окаже елементарна първа помощ. Тъкмо беше коленичила до един мъж и му слагаше турникет върху лакътната кост, която имаше комплекси счупване, когато досами нея опасно изскърцаха автомобилни спирачки. Обърна глава с надеждата, че пристига нова линейка.

Дарси Уинстън залитна откъм шофьорската врата от елдорадото си.

— Хедър! — изпищя. — О, господи! Хедър! Виждал ли е някой дъщеря ми?

Втурна се право към сградата и сигурно щеше да хвърли в горящата преизподня, ако един пожарникар не я беше уловил и не я дръпна назад. Тя се заивива в ръцете му.

— Дъщеря ми е вътре!

— О, не! — изстена Лара. — Не. — Нима момичето, с което спонтанно се бяха сближили, беше сред жертвите? Потърси Хедър Уинстън измежду спасените, но не я намери.

— Мили боже!

Като чу гласа на Кий, Лара се извърна и я осени внезапно прозрение, че той беше дошъл заедно с Дарси. Пренебрегна личните си чувства и каза:

— Помогни ми, Кий. Не мога да се справя сама.

— Ще докарам хеликоптер. Пътем ще се обадя на сестра ми и ще я привикам на помощ. — Взря се в далечината. Господи, онзи кладенец…

— Вече съобщиха на някого от „Такет Ойл“.

— Това е седми номер. Струва ми се, че е в района сигурно. Сигурно ще бъде тук всеки момент. Щом го запечата, ще се притече и също ще запретне ръкави.

Със слизането си от колата движенията му станаха забързани, заобиколи багажника и отиде откъм шофьорската страна.

— Добре ли си?

— Чудесно. Само ми помогни, моля те, да откараме тези ранени в болницата.

— Веднага се връщам. — Скочи зад волана и отпраши, преди да е затворил вратата. Секунди след тръгването пристигнаха още три линейки.

Огнеборците изнесоха от сградата пет нови жертви. Те заеха местата на предишните, изпратени от Лара в Болницата. Една възрастна жена почина от задушаване минути след спасяването й. Дъщеря й я държеше за безжизнената ръка и ридаеше.

Някакво детенце, без видими поражения, плачеше за майка си. Лара не знаеше на кого е, нито дали майка му въобще е извлечена от пожара.

— Аз ще се погрижа за него.

Предложението дойде от Марион Ленард. Лара ахна от изненада, но нямаше време за излишни въпроси.

— Много ще ми помогнете. Благодаря ви. — Връчи ревящото дете на Марион и тя се отдалечи, говорейки му ласкаво. Джак Ленард също беше там.

— Кажете ми какво да правя, д-р Малори.

— Мисля, че пожарникарите не биха се отказали от помощ и даването на кислород. — Той кимна и отиде да изпълни заръката й.

Лара забеляза присъствието на Фъргъс Уинстън. Беше прегърнал жена си. Дарси се беше вкопчила в реверите на сакото му и лееше поройни сълзи.

— Сигурен ли си, Фъргъс? Кълнеш ли се в бога?

— Кълна се. Хедър се обади да ми каже, че ще имат допълнителна репетиция на мажоретния състав. Разреших й да приключи по-рано дежурството си.

— О, господи, благодаря ти. Благодаря ти. — Дарси се свлече върху гърдите му.

Той я притискаше в обятията си, галеше я по косата, галеше съсипаните й от плач бузи и я уверяваше, че дъщеря й е невредима. Но удълженото му, посърнало лице и тъжни очи отразяваха светлината от огъня, който скорострелно поглъщаше бизнеса му.

Когато до ушите й достигна гръмкото пляскане на вертолетни перки, Лара погледна към небето. Беше пристигнал спасителен хеликоптер. Само след минути той излетя с двама пациенти на борда. Малко след него Кий приземи частния „Чопър“, който беше използвал за превозването на Ленард. Лара насочи към него две жени със сериозни порезни рани и охлузвания от един взривен прозорец.