Сандра Браун - Пламъци

В очите й проблясваха дяволити искрици, които смущаващо напомняха на Джоди за Кий. И за покойния й съпруг. За първи път в живота си Джейнълин криеше нещо от майка си. Джоди се досещаше, че става въпрос за мъж. Беше чула Джейнълин да разтяга локуми на Мейдейл за измислен курс в Лонгвю, когато бе съвсем ясно, че има среща с ухажора си, навярно в същия мотел, където баща й бе мърсувал с неговите пачаври. Цялата работа беше толкова гадна, че Джоди усещаше горчив вкус в устата си.

Нищичко ли не бе успяла да набие в главата на това момиче? Трябва да вземе мерки, преди някой зестрогонец-Казанова да съсипе живота на Джейнълин.

Решаването на всички важни семейни въпроси лежаха ни нейните плещи и така бе от момента, в който бе казала „да“ на Кларк младши. Къде щяха да са сега Такетови, ако тя не бе ръководила съдбините им? Никога не оставяше събитията да следват естествения си своенравен ход. Сама се справяше с надвисналите кризисни ситуации.

Като с настоящата, с която й предстоеше ла се заеме тази вечер.

Разбира се, първо ще трябва да се измъкне тихомълком от Мейдейл.

Умът на Фъргъс приятно блуждаеше.

Касиерката на училищното настоятелство пееше соло-сопран в баптисткия църковен хор. Тя извличаше такава наслада от гласа си, че обясняваше най-подробно всяко изразходено перо, вместо да раздаде копия от бюджетния отчет и да остави другите членове сами да се запознаят с него.

Докато тя изброяваше отделните вписвания с треперливия си фалцет, Фъргъс подтисна една вътрешна усмивка при спомена за своите процъфтяващи финансови дела. Благодарение на сравнително умереното лято, което бе привлякло много рибари и летовници към езерата и горите на Източен Тексас, мотелът се бе радвал на най-благодатния си сезон.

Вече сериозно обмисляше предложението на Дарси да използва част от приходите за построяването на зала за отдих със спортни съоръжения и видеоигри. Досега Дарси не го бе насочвала зле, поне откакто я бе взел да ръководи кафе-сладкарницата му. Тя имаше нюх към идеите за правене на пари.

Но и харченето на всеки негов цент не й бе чуждо. Като болшинството от хората и тя го смяташе за глупав. Понеже я обичаше, той я бе оставил да живее със заблудата, че не знае за извънбрачните й връзки. Болеше го, че търси компанията на други мъже, но щеше да страда още по-мъчително, ако я загуби.

Беше слушал някакъв психолог по радиото да философства, че отклоненията в човешкото поведение се обясняват с причини, дълбоко вкоренени в детството. Несъмнено, случаят с Дарси беше точно такъв. Това го караше да изпитва съжаление към нея и да я обича още повече. Докато се прибираше в дома при него, той щеше да се преструва на сляп за изневерите й и на глух за подигравките на приятелите и колегите си.

Тя си въобразяваше, че съпругът й няма понятие за разточителните суми, които пръска за себе си и Хедър, но бъркаше. Жена му можеше да е изключително изобретателна, но той умееше добре да си прави сметката. Знаеше до стотинка какво му докарва мотелът. За толкова години се беше научил кога да укрива приходите си от данъчните служби, да бъде ларж, кога да стяга колана. Закашля се, за да не издаде кикотенето си. Благодарение на Джоди Такет всяка година спестяваше хиляди долари. Винаги се бе надявал, че ще доживее да види смъртта на старата си неприятелка. Преди здравето й да се влоши и да се замъгли разсъдъкът й, трябва да реши дали да я посвети в малката си тайна.

Най-важното ще бъде да избере подходящ момент. В края на краищата, нали става дума за престъпление. За предпочитане е да се намира в достатъчно ясно съзнание, за да схване пълния смисъл на признанието му, но в същото време да не е в състояние да предприеме нищо.

Може да го изпрати под формата на благодарствено послание:

Скъпа Джоди, преди да се пренесеш завинаги във вечните селения на Ада, искам да ти изкажа своята признателност, помниш ли как ме прекара с петролния участък? Е, радвам се да ги съобщя, че…

— Фъргъс? Ти какво мислиш?

Сопрановият глас изтръгна Фъргъс от залисията му.

— Мисля, че беше много изчерпателна. Ако няма поправки или въпроси, предлагам да продължим нататък.

Когато заместник-председателят на настоятелството прочете следващата точка от дневния ред, Фъргъс отново се върна към томителните си видения за мъст.

— Твоето предателство коства живота на дъщеря ми. — Гласът на Лара остана спокоен, както и протегнатите й ръце, които стискаха Магнума 357. — Копеле такова! Ти уби детенцето ми. А сега аз ще убия теб.