Сандра Браун - Пламъци

— Беше ли поне така добра, както очакваше? Не? По-добра — прецени тя по начина, по който той гаврътна питието си и направи знак на Хап да му налее още едно.

Из града вървеше слух, че трябва да си голям глупак, за да се пречкаш пред очите на Кий. Бил бесен. Сприхав и раздразнителен. Непрекъснато налитал на бой.

Едва предния ден, по обяд, точно насред Тексас стрийт, той заплашил някакъв журналист, че ще му навре фотоапарата в гъза, ако не го махне от лицето му. По-късно при Боби бирата се сбил с един пришълец, бачкащ на нефтените кладенци, който паркирал камионетката си твърде близо до линкълна на Кий и го вбесил. Свидетелите на случката твърдяха, че потърпевшият няма да смее скоро да припари до Итън Пас.

Говореше се, че бил полупиян по всяко време на деня и нощта и че прекарвал по цели часове на окръжното летище с тъпанар Болки Уилис. Някой разправяше, че се целел по липите на футболния стадион в четири часа сутринта, но това не беше доказано.

Ако представянето на Лара Малори в леглото го бе разочаровало, щеше да му е все едно дали съпругът й е жив и здрав или не. По-скоро обратното, колкото повече я харесваше, толкова по-ядосан щеше да е при неочаквания развой на събитията.

От онова, което бе чула и сега виждаше със собствените си очи, на Кий явно му бяха разкатали фамилията. Ревността я лиши от разсъдък. Реши да разчовърка още една рана.

— Навярно вече си разбрал защо брат ти е бил готов да рискува живота си заради нея. — Челюстта му изскочи от стискане. — Интересно как ли ви е сравнявала и кой ли е спечели повече точки. Обсъждахте ли предимствата си?

— Затвори си скапаното чене, Дарси.

Тя се засмя.

— Значи сте го направили. Хмм. Любопитно. Трима души в едно легло е малко множко.

Кий изви глава към нея и се втренчи с премрежен, кръвясал поглед.

— Доколкото знам, и ти си падаш по тройките.

Дарси кипна, но после мигновено се успокои. Изсмя се тихо и изкусително. Наклони се по-близо до него и притисна гърда в ръката му.

— Колко си прозорлив. Беше адски забавно. Трябва и ти да опиташ. Или вече си опитвал?

— Не по тия места.

Тя отново се изсмя.

— Звучи интригуващо. — Прокара пръст нагоре към рамото му. — Нямам търпение да чуя всички пикантни подробности.

Той не отхвърли веднага предложението й. Насърчена, Дарси посегна към чантата си и извади един ключ. Размаха го на една педя от носа му.

— Да си жена на хотелиер си има определени предимства. Например, да притежаваш дубликат от всяка стая в мотела. — Облиза долната си устна. — Какво ще кажеш?

Облегна се едва-едва назад, за да може той да забележи, че от докосването до бицепсите му зърната й се бяха наострили.

— Хайде, Кий. Нали ни беше хубаво, а? Какво друго ти остава?

Той гаврътна на един дъх питието си. Хвърли достатъчно пари на бара, за да плати за своя алкохол и виното на Дарси, и я побутна към вратата.

Не продума, докато не излязоха навън.

— С твоята кола или с моята?

— С моята. Твоята жълта подводница се вижда от сто километра. Освен това, дори да мярнат колата ми пред мотела, на никого няма да направи впечатление.

Щом се качиха в елдорадото, тя се наведе над скоростите и го целуна леко по устните. Това беше за начало, обещание за предстоящи наслади.

— Липсвала съм ти. Знам, че е така.

Той остана свлечен на седалката, злобно загледан в предното стъкло.

Дарси се усмихна с ехидно самоудовлетворение. Нека се цупи, за нула време ще го пощури. Дори да пукне след това, ще му докаже, че споменът за Лара Малори е изличим.

Кадилакът отпраши в посока към мотела „Зеления бор“.

Джоди познаваше Джейнълин много добре. Момичето не беше чак толкова хитро, колкото си мислеше. Обикновено всяка промяна в ежедневната й програма хвърляше Джейнълин в луда паника. Моментално се впрягаше и я натискаше да яде. Молеше я да не пуши, настояваше да си легне или я предумваше да стане. Суетеше се около нея като квачка.

Но тази вечер, когато отказа да вечеря, уговорките на Джейнълин не бяха така припрени, както друг път. Още предните дни Джоди бе забелязала значителни промени в Джейнълин. Тя се грижеше за външния си вид с неприсъщо за нея старание. Бе започнала да носи грим и си беше съсипала косата с тая къса, къдрава прическа. Обличаше се различно. Полите й бяха по-къси и по-пъстри.

Смееше се повече. Всъщност, настроението й бе толкова весело, че граничеше с вятърничавост. Полагаше неистови усилия да се хареса на хора, които бе избягвала преди.