Сандра Браун - Пламъци

— Да си зървала Джейнълин? — провикна се той сред врявата. Лара поклати глава. — Икономката ни каза, че е отишла в Лонгвю. — Сви рамене. — И Буи е неоткриваем.

— Ако се появи, ще й предам, че си я търсил. — Поздрави я с вдигнат палец.

— Ще се върна, щом мога. — „Чопърът“ излетя. Лара се върна на задълженията си, които вършеше неуморно, докато времето сякаш спря за нея. Измерваше само броя на оцелелите, които успяваше да държи живи, да облекчава страданията им, докато бъдат откарани в болницата. Мъчеше се да не мисли за онези, които не можеше спаси.

Не липсваха желаещи да й помагат. Джими Брадли, Хелън Бери, негова съпруга от две седмици, предложиха да се включат. Оли Хоскинс също. Появата на бившата й сестра, Нанси Бейкър, й достави небивала радост. Тя беше способна, сръчна и достатъчно опитна, за да се справи и с най-тежките случаи. И други жители на града които преди я бяха отбягвали, предложиха услугите си. Не отказа никому.

Тази вечер в мотела бяха на работа шестима служители. Общото число на гостите, отседнали в него, беше осемдесет и девет — плюс двама, за които никой не подозираше.

Буи Кейто пренесе невестата си през прага на младоженския апартамент в централния хотел.

— О, Буи, прекрасно е. — Джейнълин се възхити на открилата се на хоризонта гледка, когато я остави в средата на стаята.

— Нали бях опандизен насам. Щом чух за туй местенце, трябваше да поискам писмено разрешение от моя наблюдаващ инспектор, за да мога да дойда тук, понеже е в пределите на Луизиана.

— Толкова труд си положил.

— Заслужава си, ако ти харесва.

— Страхотно е.

— Ама парите, дето ги броих, може и да ни оставят гладни през първия месец от нашия съвместен живот.

Тя се засмя и обви ръце около кръста му.

— Ако помолиш шефа си както подобава, бас държа, че ще ти увеличи заплатата.

— А не, не ща никакви благодеяния, само щото съм съпруг на шефката — възрази строго той. — Не съм алчник. Казах ти го съвсем ясно още оная вечер, когато те кандърдисвах да режем шикалкавенето, а взех, че се навих да ми пристанеш. Поклати слисан глава. — Още не мога да проумея как се случи тая работа.

— Просто беше против да ме одумват като долна измет. Аз ти обясних, че единственият изход от това положение е да се оженим.

Той разтревожено загриза бузата си от вътрешната страна:

— Майка ти може да го анулира.

— Не може. Аз съм пълнолетна.

— Кий може да ме застреля.

— Аз пък ще застрелям него.

— Не се шегувай. Хич не ща да се изпречвам между теб и семейството ти.

— Аз ги обичам, но няма нищо по-важно за мен от теб, Буи. За хубаво или за лошо, ти си вече мой съпруг. — Тя сведе дяволито глава. — Или ще бъдеш, щом спреш да бърбориш и ме заведеш в леглото.

С високи токчета беше на ръст колкото него. Наклони се напред и го докосна леко по устните. Той изсумтя отзивчиво и я взе в прегръдките си за по-страстна целувка. Почти моментално се възбуди и смутено отстъпи назад.

— Да те оставя за малко насаме?

— Защо?

Той нервно потърка длани нагоре-надолу в бедрата си.

— За да можеш да… по дяволите, не знам. Да направиш онова, дето правят невестите. Смятах, че ще имаш нужда от спокойствие.

— О! — Тя се оклюма и то се изписа на лицето й. — Аз си мислех, че ти ще искаш да ме съблечеш.

— Искам — каза на един дъх. — Тоест, ако ти искаш де.

Тя сякаш го обмисли внимателно, преди да кимне. Той размърда пръсти като касоразбивач, който се кани да упражни майсторлъка си и посегна към копчетата на блузата й — малки перлички, които много приличаха на онези, породили първите му блянове за нея.

Задръжките им отпадаха с всяка свалена дреха. Събличаха се бавно един друг, наслаждавайки се продължително и на най-дребните открития. Макар че бе расла с двама братя под общ покрив, тя изпитваше детинско любопитство към тялото му. Прехласната му прошепна, че е хубав, а той отвърна, че не е допускал зрението й да е толкова лошо. Кога той й каза, че е хубава, тя му повярва, защото ласките му бяха съвсем красноречиви. Караше я да се чувства като богиня на красотата и любовта.

— Не искам да те заболи, Джейнълин — продума тихо и се надвеси отгоре й.

— Няма страшно.

Не я заболя, дори когато проникна дълбоко в нея. Беше непохватна и изгаряше от желание да му угоди, затова й каза да се отпусне и да се остави в ръцете му. Тя го послуша и за тяхно взаимно удоволствие кулминацията й беше равна по сила на неговата.

После пиха от шампанското, изпратено като подарък от хотела. Тя избра имена за първите им четири деца. Той се закле, че до Деня на Свети Валентин ще изкара достатъчно пари, за да й купи венчален пръстен като истински съпруг, но тя възрази, че няма нужда от материални доказателства за обичта му. Усещала я с всеки свой дъх.