Сандра Браун - Пламъци

Той стоеше и побутваше Магнума с носа на ботуша си. Изражението му беше слисано и мрачно.

— Не съм аз — каза тя и поривисто заклати глава. — Кълна се в бога! Не можех. Само исках да го изплаша. Исках да почувства част от ужаса, който изпитах заради него в лагера на Емилио.

— Лара, не те разбирам.

— Рандъл е виновен за смъртта на Ашли — извика тя, нетърпелива да му обясни.

— Как?

— Бил е свързан с Емилио още отначало. — С оплетени изречения и накъсани фрази му разправи за признанията на Рандъл. — Знам, че звучи невероятно. Но това е самата истина! Кълна се. О, не! — изплака тя и притисна върховете на дланите си до слепоочията, когато съзря недоверието му. — Не и този път! Не бих го понесла пак. Не мога да отговарям за нещо, което не съм сторила.

— Вярвам ти. Успокой се.

— О, божичко, Кий! Не съм го застреляла. Не бих могла. Не съм аз!

— Ти не, но аз да.

Пресипналото признание се разнесе иззад тясното клиновидно пространство между полуоткрехнатата врата и лампата на стената. Кий се пресегна през Лара и затвори вратата, за да провери кой се спотайва зад нея.

— Джоди!

Джоди Такет седеше на пода в ъгъла, подвила крака под бедрото си. До нея лежеше пистолет, с който явно бе извършено убийството. Беше в съзнание, но лявата половина на лицето й бе парализирана. Беше олигавила блузата си.

— Получила е удар. — Лара отстрани Кий и коленичи до майка му. — Обади се на 911.

— Не си струва. Умирам. Искам го. Вече мога. — Думите на Джоди излизаха замазано, съгласните почти не се чуваха. Всички звуци бяха отворени като устните й. Гласните бяха гърлени. Но Джоди се мъчеше ла я разберат. — Не можех да я оставя.

— За какво да го оставиш. Джоди? — Кий приклекна до нея. — За какво да го оставиш?

Лара позвъни на 911. За втори път от дванайсет часа насам поиска две линейки — една за Джоди, друга за Рандъл. После се върна на мястото си до Джоди и нави маншета за мерене на кръвното около горната част на ръката й.

— Сигурно е дошла веднага след мен — обясни на Кий. — Паднала е точно там, където стоеше, преди да изляза.

— Не можех да го оставя да каже за Кларк — Джоди се бореше с всяка дума.

— Не говорете, госпожо Такет — промълви тихо Лара. Свали маншета и впи пръсти в китката на Джоди, за да провери пулса й. — Скоро ще пристигне помощ.

— Какво за Кларк? — Кий придържаше с длан тила на Джоди. — Какво е знаел Рандъл Портър за Кларк, което не си искала да разкаже?

— Кий, моментът не е подходящ. Тя е много зле.

— Пръснала е мозъка на мъжа ти! — изкрещя на Лара. — Защо, по дяволите? Искам да знам какво е подтикнало майка ми към убийство. Ти имаш ли представа?

— Разстройваш пациентката ми — отвърна напрегнато.

— Господи! Значи знаеш. Какво е то?

Тя мълчеше.

Той погледна към Джоди и осъзна, че тя свирепо се напъна да сподели нещо, преди да е станало късно.

— Джоди, какво е то? Да не би да е знаел нещо за удавянето на Кларк? Да не би да е било политическо убийство под формата на злополука? Кларк знаел ли е, че Портър е още жив?

— Не. — Джоди умоляващо изви очи към Лара. — Кажи му.

Лара бавно поклати глава, после кимна решително.

— Не. Не.

— Лара, за бога! Той ми беше брат. — Кий протегна ръка през Джоди и улови брадичката на Лара, за да обърне лицето й към себе си. — Какво знаеш, което аз не знам? Какво е знаел Портър, което е представлявало такава заплаха за Кларк, та дори и мъртъв? Каквото и да е, заради това Джоди не те искаше в Идън Пас нали? Страхуваше се, че ще издадеш тайната.

— Портър… — изхриптя Джоди. — Портър беше…

— Не, госпожо Такет — замоли я Лара. — Не му казвайте. С това нищо няма да се промени, само ще му причините болка. — Погледна Кий. — Не я питай. То я съсипа. Заради него извърши убийство. Забрави го. Умолявам те, Кий, забрави го.

Апелите й увиснаха във въздуха. Той се надвеси над Джоди, докато лицето му беше на една педя от нейното.

— Портър беше какво? Кроял е нещо с Кларк? Да не би Кларк да е бил замесен в някаква политическа машинация, от която не е могъл да се изклинчи? Незаконна сделка за оръжие? Може би наркотици?

— Не.

— Кажи ми, Джоди — настоя тихо той. — Опитай се, моля те. Кажи ми. Трябва да знам.

— Рандъл Портър беше…

— Да, Джоди? Какво?

— Не, Кий. Моля те. Моля те.

— Млъкни, Лара. Рандъл Портър беше какво, Джоди?

— Любовник на Кларк.

Няколко секунди Кий не помръдваше. После рязко вирна глава и впи поглед в очите на Лара.