Сандра Браун - Пламъци

Освен това майка й с такава наслада преразказваше клюката, разпространявана из целия град, за мозъчния пристъп на госпожа Такет, че Хедър загуби всякакъв апетит. Дарси бе научила и най-гадните подробности в козметичния салон и ги предаваше с противно въодушевление.

— Напикала се в гащите. Джоди Такет се напикала в гащите. Представяте ли си? — прихна Дарси. — От незадържаност, викат.

— „Незадържане“, Дарси — поправи я Фъргъс. — Бих предпочел да не говорим за това на вечеря.

Хедър посегна към чая си с лед.

— Бащата на Танър каза, че д-р Малори е спасила живота на госпожа Такет. Ако бях на нейно място, щях да оставя тая изкуфяла дъртачка да пукне.

Дарси изтърва вилицата си и тя изтрака в чинията й.

— Чудесен език за възпитано младо момиче, няма що! Детинската ти слабост към Лара Малори започва да става досадна, Хедър.

— Нямам „слабост“ към нея. Просто мисля, че е глупаво госпожа Такет да не позволи на докторката да й помогне. Искам да кажи, ако умираш, не е ли по-добре да те погледне лекар, дори да е най-омразният човек на света, отколкото никой?

— Това не важи за Джоди Такет — отбеляза Фъргъс и замълча, за да избърше устните си. — Сърцето на тая жена е най-коравото нещо на земята. Съгласен съм с теб, Хедър. Аз бих я оставил да се задуши.

— Както винаги, вие двамата се съюзявате срещу мен. — Дарси сърдито бутна чинията си.

— За какво съюзяване става дума? — попита недоумяващ Фъргъс. — Не знаех, че въпросът стои така. Нас какво ни засяга?

— Нищо, по дяволите — тросна се Дарси. — Просто не разбирам защо Хедър толкова се прехласва по тая Лара Малори.

— Може ли да ме извините? — попита Хедър с отегчен тон.

— Не може! Не си хапнала нищо.

— Не съм гладна. Освен това пилето е тежко. Плува в мазнина.

— Де да имах същия късмет на твоите години да ми готви слугиня!

— О, моля ти се. — „Край, започна се — помисли си Хедър. — Сега пак ще вземе да опява за нещастното си детство.“

— Не е нужно да се тъпче, щом не й се яде — каза Фъргъс.

— Естествено, ти винаги й отстъпваш.

— Благодаря ти, татко. С Танър ще хапнем нещичко по-късно.

— И тая вечер ли ще излизаш с Танър? — попита Фъргъс.

— Разбира се. — Хедър стрелна с поглед майка си и се усмихна самодоволно. — Вече ходим официално.

— Ходите?

— Сериозни гаджета са — поясни нетърпеливо Дарси, без да сваля очи от Хедър. — Не бих казала, че съм във възторг.

Хедър не отмести погледа си и отпи от чая. Вземането на хапчета против забременяване беше дело на Дарси, но Хедър й го връщаше тъпкано. Не пропускаше случай да напомни на майка си, че когато отива на среща с Танър, може да се люби с него без опасност от каквито и да било последствия.

Дарси беше принудена да мълчи, особено пред Фъргъс. Той още не знаеше за противозачатъчните средства и сигурно щеше да побеснее, ако разбере, че Дарси насърчава дъщеря им да ги използва. Фъргъс робуваше на старомодното схващане, че сексът преди брака е неморална проява.

Хедър изпитваше небивало удоволствие да държи майка си постоянно на тръни. Косите погледи и намеците й недвусмислено подсказваха, че вече води активен полов живот. В действителност, тя още не бе позволила на Танър да стигне докрай. Не защото не го обичаше или се боеше от нежелана бременност, а най-малкото защото се страхуваше от родителски упреци.

Не се решаваше на тази окончателна стъпка по добре известни причини. Не желаеше да стане копие на майка си.

Танър се отнасяше много мило към въздържателството й. От вечерта край езерото, когато се беше изложил, беше нежен и търпелив с нея, приемаше и най-дребните еротични трохи, които му подхвърляше и не настояваше за нищо повече.

За баща си Хедър си оставаше малко, сладко ангелче и когато бяха заедно, тя се стараеше да съхрани тази представа у него. Отношенията с майка й обаче се бяха влошили. Те се бяха превърнали в скрити врагове, две жени в негласна схватка. Фронтовите линии, които бяха едва загатнати преди, сега бяха съвсем ясно очертани.

— Не предполагах, че Лара Малори е станала твой кумир, Хедър — забеляза Фъргъс и разбърка захарта в кафето си. — Дори не допусках, че я познаваш.

— Майка ме заведе при нея. Не ти ли е казала?

— На преглед — побърза да уточни Дарси. — Трябваше й медицинска бележка за мажоретния състав, а чак след месец щеше да може да отиде при друг лекар извън града. Прецених, че е глупаво да отбягваме д-р Малори, само защото едно време си е имала вземане-даване с Кларк Такет. Кой го е грижа? Минала работа. Освен това, всеки, който е враг на Джоди Такет е твой приятел, нали?