Сандра Браун - Пламъци

— Много се извинявам, госпожо Такет. Ще гледам този път да бъдат по вкуса ви. — За разлика от госпожица Джейнълин, която все се усмихваше, Джоди Такет винаги се държеше като свиня. Неискрено добави: — Радвам се да ви видя пак сред хората.

— Защо пък да не съм сред хората?

Само се опита да бъде дружелюбен. А тя така му се сопна, сякаш я е обидил.

— Ами, нищо — рече той и папионката на врата му взе да го стяга. — Чух, че не сте били добре напоследък. Но нали знаете какво нещо са слуховете.

— Чувствам се отлично. Както виждате.

— С мама не сме пазарували отдавна заедно. — Милата Джейнълин се опитваше да заглади неловкото положение. — Решихме да си доставим това удоволствие.

— Е, приятно ми беше да ви срещна и двете. Ще ида да кажа на месаря за котлетите и ще се разпоредя да ви ги оставят на касата. — Затъкна дръжката на бърсалката в задния джоб на панталона си, обърна се, заобиколи от другата страна и се бутна в нечия количка.

— Д-р Малори! — възкликна той.

— Здравейте, господин Хоскинс. Как сте днес?

— Ъъъ, чудесно. — „Господи, смили се над мен“, помисли си Оли. Джоди Такет и д-р Лара Малори всеки момент щяха да се сблъскат. Не искаше в магазина да стават неприятности. — Зърнахте ли дините в секцията за пресни продукти, д-р Малори? Докараха ги рано тази сутрин от Южен Тексас.

— Боя се, че цяла диня ще ми дойде много.

— Ще ви разрежа една и ще ви продам само резен от нея.

— Не, благодаря, предпочитам пъпеши.

Когато се усмихна, сърцето му заби учестено. Въпреки обичайната слава на моряците, той никога не се бе откроявал като голям сваляч. Но трябваше да е сляп да не забележи, че д-р Малори беше адски готина. Лицето и фигурата й караха хората да се обръщат подире й. В Идън Пас името й бе равнозначно на съблазнителка.

Откровено казано, никога не я беше виждал в тази светлина. Държеше се сърдечно, но никога не кокетничеше. Може би просто не беше нейният тип, макар че кокетките обикновено не подбираха на кого да се докарват, всеки от противоположния пол беше подходящ обект. Като майката на Хедър. Че тая жена беше лека, нямаше никакво съмнение. Надяваше се от сърце Хедър да не прилича на Дарси в това отношение. Танър беше свястно момче, но едва ли би могъл да устои на такова хубавко момиче като Хедър, ако реши да го прилъже.

— Кажете, ако имате нужда от нещо, д-р Малори.

— Благодаря, господин Хоскинс. Непременно.

За съжаление не виждаше как може да избегне бедата. Отстъпи встрани и я пусна да мине, като му хрумна, че може би трябва да я предупреди за присъствието на Джоди в съседство. Дано само докторката няма нужда от кафе или чай. Загледа се примирено как подкарва количката си по четвърта пътека. Той се помота в края на рафтовете, като се правеше, че пренарежда кутиите. Молеше се да не го привикат като свидетел на махленска свада.

Предните колелца на количката на д-р Малори изскърцаха и спряха. Няколко минути беше тихо, след това я чу да казва:

— Добро утро.

Джейнълин отвърна срамежливо с тъничкия си гласец:

— Добро утро, д-р Малори.

— Радвам се, че сте по-добре, госпожо Такет. — Д-р Малори даде достатъчна възможност на Джоди да отговори. Но когато тя не продума, докторката добави:

— Обаждах се няколко пъти у вас с надеждата, че ще можем да поприказваме.

— Няма какво да си казваме. — Само Джоди Такет беше в състояние да насити с толкова злоба такива прости слова. — Да вървим, Джейнълин.

— Извинете ме, госпожо Такет, но имаме много неща за казване. Много бих искала да си поговорим за Кларк.

— По-скоро ще ида в пъкъла.

— Мамо!

— Мълчи, Джейнълин! Да вървим.

— Моля ви, госпожо Такет. Госпожо Такет? Госпожо Такет!

Отначало в гласа на докторката прозвуча молба, после въпрос. Накрая уплаха.

— Мамо!

Оли Хоскинс събори няколко кутии с маслени сладки в бързината си да отиде до четвърта пътека и да види какво става. Пристигна навреме, точно в момента, в който Джоди Такет се строполи странишком върху количката си. Протегна ръце с разперени длани, сякаш се мъчеше да запази равновесие. Количката се плъзна напред, тя загуби опора и се стовари върху рафтовете с пакети чай „Липтън“. Няколко стъклени буркана с декофеинизирано нес кафе се разбиха на пода и пръснаха ароматното си съдържание. Джоди падна гърбом към рафта и се свлече на земята. Изпружи се направо върху счупените стъкла и чая на прах.

Джейнълин коленичи до нея.

— Мамо! Мамо!

Лара Малори не се бави нито секунда. Спусна се към Джоди, преди Оли да успее да мигне.