Сандра Браун - Пламъци

— Кий! Слава богу! — извика Джейнълин. — Мама получи пристъп.

— Джоди?

— Не й да’айте да ме пипа.

Той приклекна до майка си, но погледът му пронизваше докторката.

— Какво й е?

— Както каза сестра ви, получи апоплектичен пристъп. Сериозен и страшен на вид, но не фатален.

Кий се наведе над майка си.

— Извикали са ти линейка, Джоди — промълви с тих, окуражителен тон. — Скоро ще бъде тук. Дръж се още малко.

— М’хнете я от мен. Н’ща да ме пипа. — Говореше завалено, но беше ясно какво казва.

— Д-р Малори ти спаси живота, мамо — възрази меко Джейнълин.

Джоди се помъчи да се изправи, но не можа. Втренчи убийствен поглед в д-р Малори. Въпреки, че не бе в състояние да изрази омразата си, тя недвусмислено личеше.

Кий рязко завъртя глава.

— Чупка, док. Не те щат. Само влошаваш нещата.

Джейнълин се намеси:

— Кий, ако тя не беше…

— Но… — прекъсна я докторката.

— Чу какво казах — изрева той. — Махни се от очите й.

Те се гледаха кръвнишки, както се стори на Оли, цяла вечност, сякаш помежду им минаваха незрими течения. Накрая д-р Малори се изправи. Беше видимо разстроена и гласът й трепереше.

— Майка ви е тежко болна и се нуждае от незабавна медицинска помощ.

— Не и от твоята.

Макар думите му да не бяха отправени към него, Оли се сви от свирепото изражение на Кий и от смразяващия му тон.

— Благодаря ви, д-р Малори — рече тихо Джейнълин. — Ще се погрижим мама да получи необходимата медицинска помощ.

След като услугите й бяха категорично отблъснати, тя обърна гръб на Такетови и тръгна надолу по пътеката към зяпачите. Те се отдръпнаха, както бяха сторили за Кий. Не се върна да си вземе количката с покупките, а се насочи право към изхода.

Оли я наблюдаваше как си отива с нараснало уважение. Беше жена от изключително висока класа. Като си пробиваше път през навалицата, не се прегърби, а стъпваше с горда осанка и вирната брадичка. Не се беше уплашила нито от Такетови, нито от любопитните сеирджии. Той реши лично да й занесе покупките след приключването на произшествието.

Отвън се чу вой на сирена и само след секунди в магазина нахълтаха фелдшерите. Госпожа Такет бе откарана на носилка в чакащата линейка, която светкавично потегли. Кий и Джейнълин отпрашиха подире й с жълтия линкълн.

Дълго след като чаят на прах беше изметен от четвърта пътека и рафтовете приведени в ред, купувачите продължаваха да се мотаят из магазина и да обсъждат видяното и чутото, пресъздавайки драмата за новодошлите, които я бяха изпуснали. Изказваха се предположения за здравословното състояние на Джоди Такет. Някои твърдяха, че е прекалено гадна, за да умре и напук ще живее до сто години. Други смятаха, че е само на косъм от смъртта. Трети разсъждаваха на глас какво ще стане с „Такет Ойл“. Дали смъртта на Джоди, когато дойде този момент, ще сложи край на петролната компания или Кий ще спре да кръстосва света и ще се установи в Идън Пас, за да я поеме, или пък госпожица Джейнълин ще има достатъчно сили и акъл, за да вземе управлението в свои ръце? Мненията бяха най-различни.

Най-пикантната клюка този ден обаче се въртеше около д-р Малори и около това как, дори пред прага на смъртта, Джоди Такет бе отблъснала помощта й. Прословутата любовна история на докторката със сенатора Такет бе предъвкана за онези, които я бяха забравили.

Оли се дразнеше от развързаните езици. Не че мнението му имаше някакво значение, но според него одумките за д-р Малори не бяха заслужени. Нима не беше спасила гадната кожа на оная жалка скръндза Джоди Такет, когато преспокойно можеше да я остави да си глътне езика и да умре?

Посрещна го трогната до сълзи, когато й откара покупките следобед. Поне сто пъти му благодари и го почерпи със студено безалкохолно заради труда му. Може и да е била паднала жена някога, но сега едва ли имаше по-свястно създание от нея, мислеше си той.

— Можете ли да си представите? Старата Джоди се била проснала на пода в „Бързо и евтино“ с пяна на устата, както разправят, ритала и се гърчела като пощръкляла. Но в старата й душица имало достатъчно хъс и отказала лекарската помощ на Лара Малори.

Икономката на Уинстънови беше приготвила за вечеря задушено пиле със сирене на фурна. Дарси повече говореше, отколкото се хранеше. Фъргъс поднасяше храната от чинията към устата си с целенасочени движения. На Хедър манджата й се струваше безвкусна. Тя ровеше в чинията си и се правеше, че яде. Откакто бе започнала да пие хапчета против забременяване, пресмяташе всяка калория и нямаше намерение да профука няколкостотин с тая гадост.