Сандра Браун - Пламъци

— Обадете се на 911 — извика му тя. — Трябва ни линейка.

Той в съвсем военен стил предаде заповедта на един от подчинените си, касиерка, която зареждаше касата си с цигари. Тя се обърна и хукна към служебния телефон. На пътеката започнаха да се трупат и други купувачи, сепнати от неистовите писъци на Джейнълин. Те зарязаха пазарските си колички и се завтекоха към четвърта пътека от всички краища на супермаркета. Оли им нареди да се отдръпнат, за да има място за лекарката да се погрижи за госпожа Такет.

— Хванете й ръцете. Може да ги счупи.

Джейнълин се опита да улови развилнелите се ръце на Джоди, за да не ги удари в рафтовете. Дори да нямаше счупвания, сигурно щяха да й останат сериозни наранявания.

Д-р Малори бръкна в чантата си и извади оттам ключодържател от безцветна пластмаса във формата на огромен ключ. Пъхна го в устата на Джоди и натисна с него езика й.

— Няма нищо, няма нищо — каза на Джейнълин. — Дихателната й тръба е отпушена. Държа й езика. Сега може да диша свободно.

— Но тя посинява!

— Вече има приток на кислород. Не пускайте ръцете й. Господин Хоскинс, повикахте ли линейка?

— Да, госпожо — отвърна бързо Оли, погледна към касиерката, която кимна утвърдително. — С какво друго мога да ви помогна?

— Намерете брат ми — обади се Джейнълин. — Кажете му да дойде.

Джоди изпускаше лиги от ъгълчетата на устата си. Краката й още се мятаха. Джейнълин с все сила държеше ръцете й. Д-р Малори натискаше езика й с ключодържателя, но дишането й хъхреше като комбайн. Оли не изпитваше особена симпатия към Джоди Такет, но реши, че жената има нужда от спокойствие.

— Моля всички да разчистят пътеката.

Естествено, никой не се помръдна. Той си проправи път сред растящата тълпа и се втурна към откритата си, поставена нависоко канцелария в предната част на магазина.

Като знаеше, че Кий Такет е пилот, Оли го потърси първо на окръжната писта. Кий не беше там, но старият Болки Уилис му даде номера на Кий от подвижния му телефон.

— Тръгна си оттук преди четвърт час. Оная джаджа беше у него.

След двайсет секунди Кий се обади с весел глас:

— Тук креватомобил.

— Господин Такет? — попита притеснено Оли. Никога не се беше разправял с Кий, но беше чувал за нещастниците, които му бяха сърбали попарата. Дори неговите зетьове, дето бяха буйни глави и налитаха на бой за най-малката дреболия, произнасяха името на Кий Такет с почит и уважение.

— Обажда се Оли Хоскинс от „Бързо и евтино“ и…

— Ей, Оли. Гледах мелето на червено-черните завчера. Танър ще им разгони фамилията тоя сезон.

— Да, сър, благодаря. Господин Такет, майка ви току-що припадна тук в…

— Припадна?

— Да, сър. Сестра ви и…

— Тя добре ли е?

— Не, сър. Извикахме линейка.

— Идвам веднага.

Оли тръшна телефона и хукна обратно към четвърта пътека. Тълпи от купувачи я бяха задръстили от двете страни.

— Извинете. Пуснете ме да мина. — Беше доволен, че е успял да възвърне част от военния си авторитет и хората го послушаха. — Моля ви, отдръпнете се — заповяда им с ново придобита увереност. Застана точно зад д-р Малори.

— Удар ли е получила? — попита уплашено Джейнълин.

— Вероятно лек. Изследванията ще покажат. Случвало ли й се е друг път?

— Не.

Д-р Малори се надвеси над падналата жена.

— Госпожо Такет, всеки момент ще дойде линейка. Не се страхувайте.

Джоди бе престанала да се задушава. Крайниците й се бяха успокоили и отпуснали. Въртеше очи насам-натам, сякаш се мъчеше да разбере къде се намира. Лара полека извади пластмасовия ключ от устата й. По него личаха дълбоки следи от зъбите й, което обясняваше защо д-р Малори не си беше послужила с пръстите, за да освободи дихателната й тръба. Тя избърса слюнките от брадата на Джоди с хартиена кърпичка от собствената си чанта.

— Имахте пристъп, но вече свърши.

— Мамо? Добре ли си? — Джейнълин стисна ръката й.

— Няколко минути ще бъде замаяна — каза д-р Малори. — Но ще се оправи.

— Пуснете ме да мина. Какво сте се облещили? Нямате ли си друга работа? Разкарайте се веднага оттук.

Кий се вряза в тълпата от зяпачи. Те се отдръпнаха да му сторят път. Оли пристъпи насреща му.

— Сигурно сте били съвсем наблизо, щом успяхте да пристигнете толкова бързо.

— Благодаря, че ми се обади, Оли. Би ли разпръснал тая сган?

— Дадено, сър! — Оли едва не му козирува. Кий Такет упражняваше подобно въздействие върху хората. — Хайде, моля ви. Всички чухте господин Такет. Разпръснете се.