Сандра Браун - Пламъци

Огледа я от главата до петите, изхили се презрително и се запъти към вратата.

— Намери си друг балама. Хич не ща да ходя на почивка в зона на размирици. И да пукна, ако си въобразяваш, че съм загорял за огризките от трапезата на мъртвия ми брат.

Тресеше се от гняв и беше смъртно опасно да шофира в подобно състояние, но въпреки това подкара линкълна към къщи и го юрна в нощта като бронетранспортьор. Беше го вбесила, за кой ли път, дори не се чувстваше изненадан.

Но беше изненадан, че е ядосан на себе си. Той, който никога не подлагаше на анализ постъпките си, нито се извиняваше за стореното, сега се измъчваше от чувство за вина, защото бе пожелал любовницата на покойния си брат. Ако обстоятелствата се бяха стекли другояче и тя го беше насърчила, в момента сигурно щеше вече да събува ботушите си.

Господи! Толкова ли беше безхарактерен, та да копнее да притежава жената, довела до сгромолясването на брат му? Джоди май беше права в мнението си за него. Кой по-добре от майката би могъл да познава душата на детето си? Беше развратен до мозъка на костите си, също като баща си. По отношение на жените не притежаваше капчица съвест и благоразумие. Ако не беше така, членът му нямаше да е корав като камък и езикът му да потръпва от спомена за устните на Лара Малори.

Като деца двамата с Кларк често си разменяха разни неща, понякога нарочно, понякога по родителско настояване. Прехвърляха си пуловерите, одеколона за бръснене, скейтбордовете. Но никога не бяха притежавали една и съща жена. Нито лесните момичета в училище. Нито дори курвите.

Това негласно споразумение бе сключено в юношеството им, може би защото държаха да оставят поне попрището на любовта извън обсега на съперничеството си. Като братя те непрекъснато се състезаваха помежду си, но когато се намесваха сексуалните им предпочитания, винаги теглеха чертата. Кий никога не бе пожелавал момиче, с което Кларк е ходил преди това, и макар че не можеше да чете мислите в главата на брат си, предполагаше, че и Кларк е изпитвал същото. Затова влечението му към Лара Малори толкова го озадачаваше и вбесяваше. То влизаше в разрез с едно от собствените му запрещения.

Даваше си сметка, че на всяка цена трябва да се откаже от тези мераци, защото са предварително обречени на провал. Да жадуваш за жената, опозорила името на брат ти и съсипала бъдещето му, беше грях. И въпреки че обикновено не се спираше пред нищо, независимо дали е грях или не, този път се страхуваше да не сбърка.

Не можеше да си намери място от яд. Чувстваше се пълен глупак, задето бе стоял като някаква лековерна бабичка да слуша сълзливата й история. Даже бе сварил кафе, да го вземат мътните дано! Отгоре на всичко я беше прегърнал. И целунал.

— По дяволите! — Блъсна с юмрук по кормилото.

Навярно още му се надсмива, че му е подпалила чевията, дето и десет жени сигурно няма да могат да укротят. Едва ли щеше да го остави да вилнее така в устата й, ако не знаеше адски добре как му въздейства. Нищо чудно, че точно в този момент реши да му пусне мухата за пътуването до Централна Америка. Въобразяваше си, че го е навила като пружинка и само да рече, ще я заведе и на Марс.

Не си познала, докторке — помисли си и ехидно се подсмихна. Много жени бяха събуждали похотта му, но и в най-сладострастните пожарища, не бе изгубвал докрай разсъдъка си.

Като се размисли, си спомни, че изражението й на тръгване съвсем не беше самодоволно. Изглеждаше не по-малко смутена и унизена от него в момента. В интерес на истината, разказът за дъщеря й беше покъртителен. Още не й вярваше напълно, но кой би могъл да се усъмни, че не преживява мъчително убийството на Ашли? Смъртта на детето я беше съсипала и тя още не можеше да го прежали.

„Когато я кърмех, хранех и нея, и себе си.“

„Сякаш беше създадена да сгрява душите на всички наоколо.“

Беше обожавала това дете и бе понесла загубата му по-тежко от жестоката екзекуция на Рандъл Портър. Естествено, след неприятния скандал с Кларк, бракът им едва ли е почивал на особено здрава основа, по нейните собствени признания, тя е била безумно нещастна в Монтесангре. Чак след раждането на детето животът й там е станал търпим. Навярно за нея Ашли е била нещо като утешителна награда, знак за божието опрощение. След раздялата с Кларк, тя е прехвърлила цялата си обич и внимание върху бебето.

Изведнъж Кий дръпна крака си от педала за газта. Линкълнът забави скорост. Той втренчи невиждащ поглед в мрака, който полека се разкъсваше на източния хоризонт. Но сякаш не забеляза пропукващата се зора. Дори не усети, че колата кривна по осовата линия и спря.