Сандра Браун - Пламъци

— …Над които после да се надсмивате.

— Да се надсмивам?

— Знам какво мислят мъжете за мене. Според тях аз съм една скумросана стара мома. Мюли каза, че ми се подигравали зад гърба. Искате да се подмажете на брат ми…

— Чакайте малко, дявол да го вземе! — прекъсна я ядосано Буи. — На никого не се подмазвам. Ясно ли ви е? И не набърквайте брат си, защото той си няма хабер защо изтърсих онова, дето го изтърсих. Пък и пет пари не давам за мнението на другите. Имам си свой акъл и ако някой не е съгласен с мене, да върви на майната си. Като ви казах, че сте хубава, не си го изсмуках от пръстите, наистина мислех така. Боже господи! Повечето жени биха рекли: „Благодаря, Буи. Колко мило от твоя страна“ и толкова. Ама не и вие. Не. Вие почвате да търсите под вола теле, защото сте надута и чепата и имате въгърец в задника си колкото целия Далас.

Думите му отекнаха в пространството между тях, преди вятърът да ги отвее.

Но не достатъчно бързо, рече си мрачно Буи. Избухна, а все си мислеше, че с нея това е невъзможно да се случи. Причерня му от яд и езикът му се развърза. Тоя път яко го беше закъсал! Сега ще го уволни и вината ще си е само негова.

Тя стоеше срещу него с ококорени очи, разтреперана и безмълвна. Сълзите бяха превърнали сините й очи във вирчета, толкова дълбоки, че в тях би могъл да потъне цял мъж. През тялото й премина лека тръпка. Тя въздъхна рязко и долната й устна се докосна до зъбите.

Повече не издържаше. Примири се, че и бездруго ще го бесят без вина виновен, наведе глава и я целуна. Поривисто и силно. Нямаше друг начин. Тя всеки момент щеше да почне да пищи. Освен това се боеше, че усети ли вкуса на устните й, може да го омае. Току-виж пак стори някоя глупост и го тикнат в затвора.

В мига, в който се отдръпна от нея, обърна я кръгом и я напъха в кабинката. Той се качи от другата страна, запали шумния двигател, превключи стържещите скорости и насочи камионетката по дълбоко изровения път.

Пътуваха, без да продумат, чак до грозното здание на управлението, откъдето я беше взел. Щом изключи мотора, потънаха в тишина, която ги обгърна ведно с горещината, надигаща се на талази от земята.

Сигурно беше прекалено разстроена, за да говори, затова той трябваше да каже нещо. Няколко секунди гледа втренчено през предното стъкло, после рече:

— Ще откарам пикапа в склада и ще предам ключовете. Можете да ми изпратите последния чек по пощата.

Чу я да преглъща, но не я погледна. Не искаше да вижда отвращението й.

Накрая тя попита с тъничък гласец:

— Напускате ли „Такет Ойл“?

Тогава я погледна, така рязко завъртя глава, че вратът му изпука.

— Защо да не напускам?

— Това ли желаете?

— А вие не го ли желаете?

Тя поклати глава и едва чуто промълви:

— Не.

Той не смееше да мръдне, да не би да развали мимолетната магия.

— Ония неща, дето ви ги наговорих, госпожице Джейнълин… Не биваше да държа такъв груб език пред вас.

— Израсла съм с двама братя. Знам всички мръсни думи, Буи. И какво означават в повечето случаи.

Хвърли му гаменска усмивка, но той не откликна.

— Онова, ъъъ, другото де… дето ви целунах, ами напълно заслужавам да ме изхвърлите заради него. Но искам да ви кажа, че го направих, само защото си загубих ума.

— Аха. — След малко, когато тишината, напрежението и горещината се сгъстиха, тя добави: — Значи се получи съвсем неволно?

Нещо в очите й го накара да отговори искрено.

— Не, не мога да си изкривя душата чак дотам, госпожице Джейнълин. И преди ми се е щяло да го сторя.

— И на мен също.

Помисли си, че е оглушал, макар че я гледаше право в устата. Видя как изрича думите и понеже слабините му пламнаха, разбра, че не сънува.

Но стана дори още по-хубаво.

Той се размърда. Тя наклони въпросително глава. Срещнаха се някъде по средата на седалката. Секунди след тихото й признание, той вече я притискаше към себе си, тя беше обвила ръце около врата му и двамата се целуваха като обезумели.

Устните й отвръщаха жадно, но срамежливо, което беше добре за Буи, защото и той не беше кой знае колко опитен в целувките. Никога не бе имал своя жена, а курвите и проститутките обикновено пропускаха тази част. Така с Джейнълин взаимно се учеха и когато езикът му се пъхна между устните й и се съедини с нейния и двамата изохкаха от сладостното откритие.

Дали устата й наистина беше по-сладка от тези на всички останали, до които се беше докосвал, или просто за първи път се целуваше с език от любов, а не като припряна прелюдия към упражнението в кревата?