Сандра Браун - Пламъци

Беше му приятно да я вижда всеки ден и то под благовиден предлог. Но блаженството му нямаше да трае вечно. Сто на сто някоя котка щеше да му мине път и край на всичко. Това очакване да се случи неизбежното и неизвестността под каква ли пагубна форма ще му се стовари на главата, направо го караха да се побърква. В момента сякаш се беше преселил в приказките. Лошото беше, че не вярваше в приказки. Те бяха за дечурлигата и глупаците. Беше сигурен, че не е дете, но вече се съмняваше дали пък не е глупак.

Рано или късно щеше да се сгромоляса. Без никакво съмнение.

Да пукне, ако се спре обаче. Ще се възползва от всяка възможност да бъде с нея. Както през днешния ден. Когато дочу, че тя се кани да проверява седми кладенец, скочи в пикапа и се юрна като пощурял към офиса й да не я изпусне.

Свари я тъкмо на тръгване и й напомни, че Кий не иска да остава сама. Каза й също, че камионетката е по-подходящ превоз до кладенеца от нейната малка кола.

Но явно не й беше никак приятно.

Беше напрегната като чи-хуа-хуа, когато стъпва по костилки от праскови и не смееше да го погледне в очите. Вероятно се срамуваше да се размотава насам-натам в компанията на бивш осъден. По дяволите, кой би могъл да я вини за това?

— Нататък става доста друсливо — предупреди той.

— Знам — отвърна рязко тя. — Толкова пъти съм минавала по тия места.

Той не обърна внимание на забележката й и свърна по отбивката. Черният път, по който автомобилните гуми бяха изровили дълбоки коловози, вървеше успоредно на шосето в продължение на няколкостотин ярда. Между тях се намираше мотелът „Зеления бор“. Беше чувал да разправят как преди години Джоди Такет измамила Фъргъс Уинстън и му отнела петролния участък.

Фъргъс дошъл в Идън Пас още като млад с малко наследство и големи мечти. Купил парче земя, което не било кой знае какво на вид, но било обърнато към шосето и за него се носели слухове, че в недрата му има нефтени залежи.

Запознал се с Джоди, която тогава работела при Кларк Такет старши и вече се била прочула като добре осведомен поземлен агент. Джоди го взела под свое крило и му предложила да изпрати геолог от компанията да провери неговия участък и да му даде компетентното си мнение. След няколкоседмични проучвания тя с прискърбие съобщила на Фъргъс, че е малко вероятно в земята му да се крие значително находище на нефт.

Фъргъс, който по това време бил донякъде влюбен в нея, й повярвал, но решил, че трябва да се допита и до още нечие мнение. Прибягнал до услугите на друг геолог, който тъжно го уведомил, че в неговия участък се въдят в изобилие само крякащи жаби.

Фъргъс останал разочарован, но сметнал, че просто бъдещето му не лежи във високо-конкурентната петролна индустрия, а в осигуряването на временен подслон за хората, които се надпреварват в нея. Джоди, която продължавала да се преструва на загрижена приятелка, му казала, че й е страшно мъчно да го гледа как е закъсал с този безполезен имот. Предложила му да го откупи за компанията, на която би послужил за приспадане на данъците. Тогава Фъргъс би разполагал с достатъчно капитал, за да се заеме с построяването на своя мотел.

Доволен, че ще може да се отърве от тая „ялова кокошка“ и да си върне част от вложената сума, той продал земята и всичките права за ползване на минералните й залежи почти без пари, като запазил само участъка срещу шосето, където възнамерявал да издигне мотела си.

Но „яловата кокошка“ на Фъргъс седяла върху черно езеро от гъст нефт. Джоди знаела това, както и геологът на компанията, а също и онзи, когото тя подкупила, за да потвърди лъжата на първия. Мастилото от подписите им върху договора за продажбата още не било засъхнало и „Такет Ойл“ забили сонда там. Когато от нея бликнал кладенец, Фъргъс щял да откачи. Обвинил Джоди и всички Такетови, че са лъжци и мошеници. А когато Джоди се омъжила за Кларк младши, той я клел още по-силно. Но понеже не потърсил съдебна намеса за доказване на твърденията си, че е бил измамен, хората решили, че са голословни и са продиктувани от ревност, задето Джоди го е зарязала в полза на Кларк младши.

Фъргъс построил мотела, който още с откриването си започнал да му носи печалба. Но въпреки, че беше не по-малко луксозен от „Риц-Карлтън“, той никога нямаше да може да се мери по богатство с Джоди Такет. Затова и до ден днешен й имаше зъб.

Буи спря пикапа до верижната ограда, която опасваше кладенеца във формата на квадрат. Слезе и отиде от другата страна, за да помогне на Джейнълин, но докато заобиколи, тя вече беше скочила. Отключи вратата с ключа си.