Сандра Браун - Пламъци

— Нанси, кой кабинет за прегледи е готов?

Нанси гледаше втренчено Дарси с кисело изражение.

— Трети.

— Благодаря. Хедър? — Усмихната, Лара открехна вратата и я задържа пред момичето. Дарси се помъкна подире му.

— Госпожо Уинстън, вие можете да останете тук, където ще ви бъде по-удобно. Нанси ще ви зададе някои въпроси, за да открием картон на Хедър. Ако желаете, може да ви донесе нещо за пиене, докато чакате.

— Тя е моя дъщеря. — тонът й недвусмислено подсказваше, че е свикнала да сплашва хората и да постига своето.

— Но клиниката е моя — отвърна Лара с подобаващо високомерие. — Хедър е моя пациентка. Уважавам и защитавам правото на пациентите ми да съхраняват тайните си.

Без да продума повече, затвори вратата пред начумереното лице на Дарси и въведе момичето в кабинета. Остави го с Нанси, която щеше да се погрижи да го съблече, да му надене халат и да го претегли на кантара, преди да му измери кръвното и да му вземе проби от кръв и урина.

Нанси извика Лара от личния й кабинет с леко почукване на вратата. Оттегляйки се към чакалнята, Нанси прошепна:

— Как да я усмиря тая дива котка?

— Дай й да изяде един плъх.

Нанси вдигна палец нагоре. Влезе в помещението за прегледи, където Хедър боязливо седеше върху крайчеца на масата.

— Всичко наред ли е?

— Нормално, предполагам. Не обичам да ми боцкат пръста.

— И аз.

— Е, по-добре е отколкото да ти вземат кръв от вената. Мразя иглите.

— И аз не ги долюбвам.

— Но вие сте лекар.

— Все пак съм човек.

Момичето се усмихна поуспокоено.

— Кога започват репетициите на мажоретния състав?

— Откъде знаете, че участвам в него?

— Клубът на запалянковците ми изпрати заявление за членство. — Лара прегледа тъпанчетата й с отоскоп. — Видях снимката ти.

— От другата седмица.

— Толкова скоро? Кажи „а“. — С една шпатула притисна езика на Хедър и надникна в гърлото й. — Училището се открива едва след месец.

— Аааа. Да, ама ние искаме да станем добри. Миналата година спечелихме доста награди.

— А сега преглътни. Някаква болка тук? — попита Лара и опипа шията на Хедър.

— Не, мем.

— Чудесно. Пази си гърлото. Ако усетиш да те дразни, веднага ми се обади. На викачите редовно им прегракват гърлата и ги болят сливиците.

— Разбира се.

Лара вдигна халата и постави слушалката под лявата гърда на Хедър. Момичето изохка.

— Знам, че е студена — извини се Лара с усмивка. Преслуша сърцето й и се премести откъм гърба, за да чуе дробовете. — поеми няколко дълбоки глътки въздух през устата, моля. Добре. — След малко отново застана пред момичето. — Менструацията ти редовна ли е?

— Да, мем.

— Обилна ли е?

— Само през първия и втория ден. Сетне не.

— Имаш ли болки?

— Да. Направо кошмарни.

— Взимаш ли нещо?

— Мидол, аспирин. Такива работи.

— Помагат ли ти?

— Няма да умра — отвърна и се ухили.

Лара нагласи Хедър възможно най-удобно върху масата и извика Нанси от чакалнята, за да й помогне да прегледат гърдите и тазовата кухина.

— Ама че е гадно — каза Хедър, когато Лара пъхна краката й в стремената.

— Да, знам. Опитай да се отпуснеш.

— Лесна работа — подметна насмешливо Хедър, като видя Лара да отваря разширителя.

Щом свърши, остави Хедър да се облече и се върна в кабинета си. Хедър също дойде след няколко минути. Лара й посочи дивана и седна до нея, създавайки по-скоро приятелска, отколкото болнична атмосфера.

— Защо искаш да взимаш хапчета против забременяване, Хедър?

— Тя ме кара.

— Майка ти?

— Бои се да не забременея.

— Съществува ли такава вероятност?

Хедър се поколеба.

— Ами, предполагам. Искам да кажа, имам приятел… и ние, нали знаете.

— Не те питам от любопитство — рече й внимателно Лара. — по принцип не правя морални оценки на никого. Аз съм лекар и просто трябва да реша кое е най-добро за пациента ми. Единственият начин, по който мога да го осъществя, е да събера възможно повече сведения за него. — Тя млъкна, за да могат думите й да проникнат в съзнанието на момичето, и едва тогава попита: — Имате ли полови сношения?

Хедър сведе очи към здраво сключените си ръце.

— Още не. — после скришом хвърли поглед към затворената врата. — Тя си мисли, че вече сме опитали. Казах й, че не сме, но тя не ми вярва.

Веднъж започнала, тя не можеше да спре, думите се застъпваха в бясна надпревара да излязат от устата й.

— Веднъж ни хвана да се натискаме с Танър в дневната. Нищо не правехме, искам да кажа, аз си бях свалила блузата и сутиена, а Танър си беше махнал ризата, но тя така скочи, като че бяхме абсолютно голи и ни е спипала баш на местопрестъплението.