Сандра Браун - Пламъци

Нямаше представа колко време бяха стояли така, втренчени един в друг. Беше като омагьосана от тъжните, сластни очи на Буи и от натиска на пръстите му, мокри от сълзите й. Ако не беше чула приближаващия автомобил на Кий, сигурно брат й щеше да я завари в това застинало положение, когато нахълта в кухнята.

Въпреки това се сепна, припряно скочи от стола и рязко се обърна да го поздрави.

— Кий! Здрасти! — Гласът й беше неестествено висок и тънък. — Какво правиш тук?

— Когато излязох сутринта, този дом беше все още и мой. — Кий хвърли един любопитен поглед към нея и Буи, тя се надяваше поне той да има по-малко гузен вид. Цялото й лице беше пламнало. Знаеше, че сигурно се е изчервила от врата, където усещаше пулса си, та чак до косата.

Кий извади една бира от хладилника.

— Здрасти, Буи. Искаш ли бира?

— Не, благодаря.

Джейнълин се обади:

— Вече му предложих, но той предпочете лимонада.

— Отбих се да кажа на госпожица Джейнълин, че…

— Той смята, че седми кладенец отчита ниски показатели и…

— Може да няма нищо, но…

— Решил е, че трябва да знаем, в случай че…

— Затова дойдох да уведомя госпожица Джейнълин и…

— С това се занимавахме досега. Обсъждахме проблема — заключи неубедително тя.

— Ахаа… — Развеселен, Кий отвори бирата и я наклони към устата си. — Е, тогава извинявайте, че ви прекъснах деловото съвещание на високо равнище.

— Ами, няма нищо. — Буи грабна шапката си, като че беше някаква престъпна улика. — Аз тъкмо си тръгвах.

— Да, той се канеше да си върви, когато ти влезе. Аз… аз ще ида да го изпратя до вратата. — Беше толкова смутена, че не смееше да извърне очи нито към брат си, нито към Буи, изхвърча от кухнята и зачака Буи в антрето, като държеше вратата отворена пред него. Не смееше да го погледне, когато я последва. — Благодаря за информацията, Буи.

Той нахлупи шапката си.

— Просто реших, че трябва да ви обърна внимание. Нали става дума за вашите пари.

— Ще проверя как стоят нещата.

— Не мисля, че идеята е много добра.

Гласът на брат й я сепна и тя се обърна рязко. Беше се подпрял с едното рамо до свода на трапезарията и невъзмутимо си сръбваше от бирата.

— Кое не е добра идея?

— Да проверяваш боксуващия кладенец.

— Защо?

— От днес Такет са отново начело на новините.

И какво от това?

— Ами такова, че из Идън Пас ще плъзнат репортери като мравки по шунка на пикник. Поне докато не напипат нещо по-сензационно. Когато не научат нищо от мен — което е сто процента сигурно, — те вероятно ще тръгнат подире ти, за да изкопчат изявление. Буи — каза той и погледна към сондьора, — дръж я под око, чу ли? Ако ходи да инспектира петролните кладенци, ти върви с нея.

Буи стрелна неловко с очи Джейнълин.

— Не искам да ви обидя, господин Такет, но тя е шефът.

— Шеф или не, направи го заради мен. Моля те като неин брат.

Буи отново метна поглед към Джейнълин. Тя беше бясна и не смееше да продума. Разколебан, Буи каза:

— Добре, господин Такет.

— Наричай ме Кий.

— Да, сър. Е, довиждане на всички ви.

За нула време се качи в пикапа на компанията и го подкара. В действителност, не можеше да се начуди на късмета си, че е отървал кожата.

Джейнълин се нахвърли върху брат си:

— Нямам нужда от пазач!

— Аз пък имам — отвърна той, без да се впечатлява от гнева й. — Ако някой репортер вземе да те тормози, аз ще го погна да му съдера задника. После ще ме разнасят из новините и положението ще стане още по-лошо.

Беше й неприятно, че заповядва на неин служител да я надзирава, сякаш тя не е способна да се грижи за себе си. Но обяснението му не беше лишено от смисъл. Ако някой журналист я приклещи, за да дава изявления и Кий разбере, не се знае докъде може да стигне. Веднъж, като ученичка в горните класове, се беше прибрала разплакана от среща. Кий едва не удуши ужасения й кавалер, преди да успее да му обясни, че просто са гледали тъжен филм.

Осъзна, че постъпката му е продиктувана само от стремеж да защитава интересите й и затова потисна яда си.

— Положението и бездруго е достатъчно лошо — каза. — Лара Малори се обади тук преди малко, искаше да говори с мама. Д-р Малори смята, че тя е подшушнала на медиите за пребиваването й в Идън Пас.

Кий разтърка тила си:

— Проклятие!

— Изненадан ли си?

— Не. Изненадва ме това, че с докторката започваме да мислим еднакво. И на мен ми мина през ума, че Джоди е в дъното на тая история. Познавам маса досетливи репортери, но само шепа от тях знаеха, че Лара е замесена в случая с момиченцето на Ленард. Би било невероятно някой да е събрал две и две и да е получил четири. — Той вдигна очи към втория етаж. — Хитра стара лисица.