— Следите ли историята на момиченцето от Идън Пас, което едва не загуби ръката си?
— Чух, че е починало.
— Да, погребението му беше днес. Такава трагедия. — Тя замълча. — Лекарят, който го е лекувал от шока и го е откарал до Тайлър…
— Д-р Малори.
— Да. Ами, тя… тя ми се обади преди малко. Някога тя… по-големият ми брат е…
— Знам.
Хвърли му признателна усмивка.
— Значи можете да си представите колко смущаващо и неудобно е за нас присъствието й в Идън Пас.
— Откъде накъде?
Въпросът я стъписа и няколко секунди тя не можа да отговори.
— Навява ни толкова неприятни спомени.
— Аха.
Не изглеждаше особено убеден и тя се почувства длъжна да обясни.
— Лара Портър съсипа политическата кариера на Кларк.
Буи наклони главата си встрани и леко се почеса по врата, сякаш размишляваше върху казаното.
— Във всеки случай, не ми мяза на яко женище. Не ми се вярва някак да го е надвила, да го е съблякла гол и да го е вкарала насила в леглото си, а на вас?
Джейнълин не за първи път допускаше тази възможност, но само пред себе си. Ако бе изразила гласно мислите си, Джоди щеше да подскочи до тавана.
Благоразумно Джейнълин реши да отклони разговора в друга насока.
— Медиите са научили отнякъде, че Лара Портър е в Идън Пас и се подвизава под името д-р Малори. Очевидно е била причакана от репортери на погребението на Лети Ленард тази сутрин и се е наложило да се обади на шерифа Бакстър, за да разпръсне обсадилите клиниката й.
Буи млясна с устни от възмущение.
— Как не ги е било срам да прекъсват погребението на момиченцето!
— Така е. Направо отвратително. — За момент тя се замисли за шумотевицата, която продължаваше да предизвиква връзката на брат й с Лара Малори Портър. — Говори се, че Ленард ще предявят съдебен иск срещу нея за допусната лекарска грешка — съобщи на Буи и млъкна, за да си поеме дъх. — Тя смята, че майка ми стои зад това.
— Вярно ли е?
— Не.
— Не изглеждате много сигурна.
Връхчетата на пръстите й се плъзнаха по устните и се устремиха към блузата й. Този път тя беше без копчета и Джейнълин се хвана за плата, после припряно отпусна ръката си на масата до недокосната чаша с чай.
— Не знам какво да мисля — призна накрая тя. — Д-р Малори се обадила, за да говори с нея. Мейдейл й съобщила, че мама си почива. Тя не приела отказа и поискала да я свържат с някой друг от семейството. — Взе да си играе със солницата и пиперницата. — Жалко, че Кий не си беше вкъщи. Него по го бива за такива работи. Щеше да знае какво да й отвърне.
— А вие какво й отвърнахте?
— Че според мен нашето семейство не е виновно за последните й неприятности.
— И тя ви повярва? — попита скептично Буи.
— Каза, че не допускала аз да съм толкова злобна, но никак не би се учудила, ако е дело на майка ми или на брат ми. — С тъничък гласец добави: — Неприятно ми е да мисля, че може да са така жестоки.
Две-три секунди остана загледана в пространството, после отново се обърна към госта си.
— Извинявайте, Буи. Не исках да ви губя времето с моите семейни проблеми. За какво дойдохте да ме видите?
Той сви рамене.
— Може да се окаже дреболия. Всъщност, от няколко дни се разкандърдисвам, че не си заслужава да ви безпокоя. — Беше сложил шапката си на масата. Дръпна я встрани и се наклони напред. — Да сте забелязвали нещо странно около седми кладенец?
— Не, защо?
— Може и да е случайно, но реших да ви съобщя. Виждате ли, той не дава толкова газ, колкото трябва. Поне аз така мисля. Добивът му не се връзва с тоя на останалите кладенци от същия вид.
— От кладенец до кладенец има разлика.
— Да, мем, наясно съм. Всеки си е башка и непрекъснато се променя. Досущ като жените. Върти ти разни номера и трябва да знаеш и кътните му зъби, за да си добре. И сегиз-тогиз да го милваш.
Джейнълин така рязко сви глава между раменете си, че не видя как Буи направи същото. Бузите й пламнаха, но понеже се отнасяше за работа, прецени, че трябва да продължат разговора.
— Какъв е дневният дебит? — Газта се измерваше в стотици хиляди кубически футове.
— Двеста и петдесет на ден. Според мен трябва да е по-висок.
— Допускаме до четири-пет процента загуба, Буи. Дори до десет. Не е изключено някъде по тръбопровода да има теч и газта да се изпарява във въздуха.
Той дъвка известно време бузата си, после упорито поклати глава.
— Мисля, че загубата е по-голяма от допустимото. Съдейки по данните, които записах от този кладенец през последните няколко седмици, той би трябвало да е високопродуктивен, особено, ако се съди по количеството нефт, извличан от него. А излиза, че е от най-нископродуктивните.
Читать дальше