Сандра Браун - Пламъци

— Взех отчаяни мерки да спася живота на Лети Ленард. Родителите й много добре знаят това. Не съм известена за предявяването на подобен съдебен иск. Нямам какво друго да кажа.

Естествено, новинарските хрътки не приеха последните й думи за окончателен отговор. Докато се отдалечаваше, те продължаваха да насочват фотообективите и микрофоните към нея и да й подхвърлят въпроси, като че я замеряха с камъни. Тя стисна кормилото на колата с потни ръце и се втренчи пред себе си, без да обръща внимание на любопитните зяпачи, покрай които минаваше.

Сутринта беше топла и влажна, но горещината не я притесняваше до момента, когато репортерите възкресиха грозното минало. Сега дрехите й лепнеха за влажната кожа и сърцето й лудо блъскаше в гърдите. Гадеше й се.

Какво беше предизвикало тази вестникарска шумотевица? Пристигането й в Идън Пас бе минало незабелязано, повече от година бе живяла в относителна анонимност. Междувременно бяха изникнали нови скандали за разчепкване, по-сензационни събития за отразяване, поокаяни грешници от нея, спипани в грях. Историята на Лара Портър и сенатора Такет беше погребана в гробището за отмрели легенди преди цяла вечност.

До днешната сутрин. Смъртта на Лети Ленард бе изровила трупа й. И тя отново се бе прочула с печалната си слава.

Въпреки това, колкото и трагична да бе злополуката на Лети, не се налагаше да бъде отразявана от всички средства за осведомяване — било щатски или национални, единствено местните издания бяха съобщили за нея. Естествено, името й сигурно фигурираше в медицинското досие на Лети, но само някой извънредно проницателен журналист би се досетил, че д-р Лара Малори от Идън Пас е Лара Портър, любовницата на сенатора Такет.

В последвалите информации за операцията на Лети и за възстановяването й не се споменаваше нейното име и тя беше доволна. Колкото по-малко привличаше вниманието върху себе си, толкова по-добре. Би се радвала, ако ще никога повече да не пишат за нея. Но сега то щеше да се появи и да бъде опозорено с клеймото на думата „лекарска грешка“.

През целия злополучен случай с Кларк, през сполетялото я нещастие в Монтесангре, нито веднъж не бяха поставяли под прицел медицинските й умения. Репутацията й на способен лекар бе устояла на нападките срещу нейната личност. Беше се вкопчила в тази последна капчица гордост.

Сега, стига Ленард да намекнат, че се канят да я дадат под съд за лекарска грешка, работата й ще бъде разглеждана под микроскоп. Ще бъде изложена на показ и разнищена, както бяха постъпили с интимния й живот. Нищо уличаващо нямаше да открият, но това беше без значение. Достатъчно бе, че проучването щеше да оглави заглавията на всички вестници. В масовото съзнание да бъдеш заподозрян е равнозначно на виновен.

За пореден път щеше да се превърне в храна за новинарската мелница. Едва кретащата й лекарска практика — единственото нещо, което беше важно за нея — щеше да пострада, докато бъде напълно преустановена.

Някой сигурно бе подшушнал на средствата за осведомяване, че д-р Малори, първа поела лечението на Лети Ленард, е самата, небезизвестна мръсница Лара Портър.

Страховете й се оправдаха и пред клиниката завари паркирани коли и фургони с отличителните надписи на съответните медии. Когато вкара колата в алеята зад къщата, към нея се спуснаха репортери. Разбута ги, за да мине и влезе в клиниката през задния вход, където Нанси стоеше и й държеше вратата отворена.

— Какво става, по дяволите? — попита сестрата и тръшна вратата подир Лара.

— Плъзнал е слух, че Ленард ще ме съдят за лекарска грешка.

— Да не са полудели?

— Нищо чудно. От мъка.

— Тия хора — каза Нанси и посочи репортерите, струпани зад затворената врата, — ако изобщо могат да се нарекат така, се появиха преди около час и взеха да блъскат по вратата. Не знаех какво да мисля. Телефонът не е престанал да звъни. — Като потвърждение телефонът моментално иззвъня.

— Не го вдигай.

— Какво искате да направя, д-р Малори?

— Обади се на шерифа Бакстър и му кажи да махне репортерите от къщата ми.

— Може ли да го стори?

— Длъжен е да ги разкара от моята частна собственост. Но ще могат да паркират на улицата, което без съмнение и ще направят. През следващите няколко дни ще бъдем обсадени. Може би трябва да си вземеш една седмица отпуск.

— За нищо на света. Няма да ви оставя да се борите с тия чакали сама. — Когато Лара свали сакото на костюма си, Нанси го пое от ръцете й и забеляза мокрите петна. — Никога не съм ви виждала да пускате и капчица пот. Бях започнала да смятам, че ви липсват потни жлези.