Сандра Браун - Пламъци

Водещият мрачно напомни на зрителите за трагичната злополука, случила се неотдавна в Идън Пас, и за високо специализираната хирургическа операция, спасила временно живота на Лети. Внезапната й смърт била предизвикана от емболия, която се откъртила и се загнездила в дроба й. Тя потресла в еднаква степен наблюдаващите лекари и родителите й, които смятали, че състоянието й върви към пълно възстановяване. Предаването изразходва едва двайсетина секунди екранно време.

Джоди намали звука, отметна завивките и стана от леглото. Запали цигара, всмукна дълбоко от нея, изпусна бавно дима и взе да се разхожда напред-назад.

В репортажа не се споменаваше за д-р Лара Малори или за Кий. За широката публика тяхното съвместно участие не представляваше интерес. Но за Джоди то бе като трън в очите, източник на постоянно раздразнение, което не й даваше мира.

По дяволите, беше предупредила Кий да стои настрана от тази жена. Не само че не я бе послушал, ами беше помогнал на докторката да спаси умиращото дете. Но Джоди нямаше да стои със скръстени ръце и да гледа как Лара Портър се превръща в местна героиня.

Но дали щяха да я смятат за героиня, след като детето беше починало? Какво точно означаваше „емболия“? Какво ли я е предизвикало? И как би могла да се предотврати? Не знаеше отговорите на тези въпроси, но щеше на всяка цена да разбере дали Лара Малори Портър не носеше някаква вина за смъртта на момиченцето.

Още умуваше какво да предприеме, когато Джейнълин влезе да й пожелае лека нощ. Не отвърна на прегръдката й. Външните прояви на привързаност, дори да бяха символични, я притесняваха и тя споделяше убеждението, че чувствата са празно губене на време.

Глупаво беше да се връща към спомените си, както към деня на раждането на Кларк трети, когато Кларк младши й беше подарил шест дузини жълти рози. Споменът за тях трябваше да е увехнал и отмрял, както се бе случило с листенцата. Защо не можеше да ги забрави? Каква полза й бяха донесли?

— Лека нощ, мамо. Опитай се да поспиш. Не ставай и не пуши повече тази вечер. Вредно е за здравето ти.

Щом остана сама, Джоди пак запали. С цигара в ръка мислеше по-ясно. Често пъти лежеше будна с часове и пушеше в тъмното. Джейнълин не можеше да я тормози за неща, които не знаеше.

Джейнълин. Какво ставаше с дъщеря й? — питаше се. Напоследък изглеждаше разсеяна, продължително блееше в пространството с глуповато изражение. Друг път се ядосваше за най-малкото нещо. Избухваше в истерия за такива дреболии, които преди изобщо не й правеха впечатление. Изобщо не приличаше на себе си. Сигурно се държеше на хормонални изменения.

Но Джоди не можеше да се хаби в безпокойства за дъщеря си, когато Кий беше постоянната й грижа. Беше непоносим, още от раждането си, дори и преди това, ако трябваше да смята мъчителните двайсет и шест часа, през които се беше гърчила да го ражда. Двайсет и шест дълги, изнурителни часове, които се наложи да изтърпи сама, защото Кларк младши се беше запилял някъде.

Кий се роди в момента, в който баща му, вонящ на чужд женски парфюм, пристигна в болницата. Тогава започнаха проблемите й с Кий. Беше му сърдита, още преди да е поел първия си дъх, и даже като бебе той го бе усетил. Взаимната им неприязън се бе засилила през детството му, когато непрекъснато вършеше пакост след пакост.

Тя искаше да бъде копие на Кларк трети, но двете момчета бяха коренно различни. Всяка постъпка на Кларк беше продиктувана от пламенно желание да й угоди. Одобрението й беше жизненоважно за душевното му спокойствие. Ставаше неутешим, ако решеше, че е изгубил благоволението й.

Със същото неистово старание, с което брат му се стараеше да угажда, Кий пък се стремеше да предизвиква. Каквото и да му кажеше, или да поискаше от него Джоди, той неизменно и решително правеше тъкмо обратното. Доставяше му удоволствие да я ядосва, полагаше специални усилия да подклажда гнева й. Много пъти се беше питала, дали не бе блъснал колата в онова дърво нарочно, за да не изпълни мечтата й да стане професионален футболист. Беше достатъчно вироглав, за да бъде готов да рискува живота си, но да не се подчини на волята й.

Една от причините, поради които толкова обичаше работата си, беше, че му даваше възможност да бъде далече от къщи. Въпреки че и двамата го отричаха, тя знаеше, че Джейнълин го е извикала да се прибере, за да присъства на смъртта й. Затова негодуваше. Щом не му пука за нея, не му пука и толкоз. Така е било, така и ще бъде. Толкова е просто. Защо трябва да се преструва, че отношенията им са по-различни, отколкото са? Те с Джейнълин мислеха, че тя скоро ще умре. Познаваше по очите им. Да имат да вземат!