Сандра Браун - Пламъци

— Смяташ ли да запазиш бебето?

— Не знам.

— Винаги можеш да го дадеш за осиновяване.

Тя поклати мрачно глава.

— Той не би ми позволил. Освен това, ако го родя, никога няма да го зарежа.

— Мислила ли си за аборт?

— Май нещата ще опрат дотам. — Тя изхлипа и си избърса носа. — Само че, само че, знаете ли, аз го обичам? Не искам да убивам бебето му.

— Не е нужно да го решаваш още тази вечер — каза нежно Лара и погали ръката на момичето.

— Ако взема такова решение, ще ми направите ли аборт, без никой да разбере?

— Съжалявам, Хелън, не. Не извършвам дилатации и кюртажи за прекъсване на бременност.

— Как така?

След смъртта на собственото си дете, на което бе станала ням свидетел, Лара не можеше да посегне на жива материя, освен ако животът на майката не е в опасност.

— Такива са принципите ми — обясни на момичето. — Но ако си бременна и се спреш на този вариант, аз ще уредя необходимите формалности.

Хелън кимна, но Лара се съмняваше, че думите й достигат до съзнанието на момичето. То беше вцепенено от ужас. Лара го потупа по ръката и му каза, че ще се върне при него след няколко минути.

— Полежи си и допий колата.

Излезе в коридора и цялата се стегна за предстоящата схватка. Щом пристъпи в чакалнята, щракна копчето на лампата и помещението се обля в студена, безмилостна, ярка светлина. Кий седеше отпуснат в едно кресло с къса облегалка. Кий запремигва, за да нагоди очите си към ослепителния блясък, и бавно се изправи.

— Защо я доведохте при мен? — попита сърдито Лара.

— Мислех, че се нуждаете от пациенти.

— Оценявам загрижеността ви — рече язвително тя, — но предпочитам да не ме забърквате във вашите каши.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— По тона ви съдя, че Хелън е бременна. Така ли е?

— Така изглежда.

Сведе глава и забълва ругатни.

— Доколкото разбирам, не сте във възторг от новината.

Той рязко вирна брадичка.

— Дявол да го вземе, хич даже, док! Жестока издънка.

— Трябваше да помислите за това, преди да преспите с простодушно момиче като Хелън. И защо не сте я пазили? Такъв светски мъж като вас сигурно разполага с таен запас от презервативи? Или не прибягвате до тях, за да не накърните мъжкото си достойнство?

— Ама задръжте малко… Вие…

— Кларк ми е разправил всичко за разюзданите ви похождения. Смятах, че са преувеличени, но явно не са. „Жените на Кий Такет“. Това тук е нещо като клуб, нали? Единственото изискване за членство е да са преспали с вас. — тя го изгледа презрително. — Може би трябва да го преименуват на „хлапачките“ на Кий Такет — рече с насмешка. — Какво ви става? Да не би да сте изгубили момчешкия си чар? Или годинките се отразяват зле на вашето самочувствие? Отминаващата младост толкова ли силно разклаща увереността ви, та търсите спасение в прегръдките на ученички?

— Вас какво ви засяга? — присви очи и добави тихо: — Да не би да ревнувате?

Лара се окопити, ядосана, че се е принизила до неговото равнище, по този начин бе станала уязвима. С хладен, професионален тон рече:

— Хелън сериозно обмисля аборт. Докато не вземе окончателно решение, с удоволствие ще я поема под предварително наблюдение, при условие, че идва сама, без вас.

— Изобщо няма да идва. Дойдохме при вас тая вечер само за потвърждение. — Той сърдито бръкна в джоба на тесните си джинси и извади щипката с парите. — Колко ви дължа?

— Този път нищо, но искам друго в замяна.

— Какво например? Не, чакайте да позная. Ами, да речем… безплатен полет до Тимбукту?

Беше се питала дали ще намекне за последния им разговор и не се изненада от саркастичната му забележка. Не се хвана на въдицата.

— Искам само да ми обещаете…

— Не давам обещания на жени. Докато Кларк ви е осведомявал за интимния ми живот, не ви ли спомена и това?

Тя се помъчи да отговори спокойно.

— Не желая повече да изхвърляте помията си пред задната ми врата. За втори път трябва да чистя гадостите ви. Не ме забърквайте повече в тях, моля. Не държа да участвам в романтичните ви младежки лудории.

— Така ли?

— Точно така.

Той пристъпи заплашително към нея и застана толкова близо, че дрехите им се докосваха. Усещаше топлината на тялото му и дъха му върху вдигнатото си лице. Гневът му също беше осезаем. Малко оставаше да се огъне, но решителността й надделя.

— Странно, док — прошепна дрезгаво той. — Аз пък си мислех, че тоя род романтични лудории са по вашата част.

Тя не мръдна от мястото си и нито за миг не отклони поглед от втренчените му сини очи, докато накрая не издържа, отстъпи няколко крачки и му обърна гръб.