Сандра Браун - Пламъци

Завърши трета по ред в своя курс в „Джон Хопкинс“, прояви заложби за интернист и получи безброй предложения от различни болници, в които да специализира. Естествено, сдържаното възхищение на колегите й доставяше удоволствие, но истинско удовлетворение извличаше единствено от изцелението. Простичко изреченото искрено „благодаря“ на пациента заглушаваше и най-шумните похвали на колегите й.

Беше й мъчно, че напоследък все по-рядко получаваше подобно удовлетворение. Затова Лара обичаше да преглежда картоните и да си отбелязва развитието на болестта от диагнозата до излекуването.

Сепна се от шума на приближаващ автомобил. Очаквайки да отмине нататък, тя го проследи с недоумение, примесено с любопитство, когато се насочи по алеята й и свърна отзад към клиниката. Заряза четивото си и бързо излезе от кабинета. Докато си проправяше път през клиниката, обзе я усещането за deja vu. Вечерта тревожно напомняше за онази, в която Кий Такет се бе появил на прага й с кървяща от изстрел в хълбока рана.

Приликата беше така осезаема, че тя почти не се изненада, когато отвори вратата и го видя да стои пред задния вход. Но този път не беше сам.

Лара хвърли любопитен поглед на момичето, после се обърна към него.

— Имам редовно работно време, господин Такет. Вие сякаш непрекъснато забравяте това. Или не му обръщате внимание. Или посещението е от светски характер?

— Може ли да влезем?

Не беше в настроение да се препира с нея. Веждите му бяха сърдито смръщени, устните му, строго свити на тънка черта, ако беше дошъл сам, Лара навярно щеше да хлопне вратата под носа му. Тъкмо се канеше да го стори, когато се взря по-внимателно в момичето и забеляза, че е плакало. Очите и носът му течаха и бяха зачервени, а лицето беше на петна. Стискаше мокра кърпичка в ръцете с такава сила, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

Освен тези явни признаци на потиснатост, имаше вид на напълно здраво осемнайсет-деветнайсетгодишно момиче. Беше набито, с едър бюст и налети бедра. Лицето му беше симпатично, или поне щеше да е, ако не беше плакало. Имаше права и тъмна коса, която стигаше до раменете. Заради безрадостния израз в кафявите му очи, съчетан с пълно отчаяние, Лара не можеше да го изгони.

Тя отстъпи встрани и им даде знак да влязат.

— С какво мога да ви помогна?

Момичето продължи да мълчи. Обади се Кий:

— Това е Хелън Бери, д-р Малори. Тя се нуждае от лекар.

— Болна ли сте? — попита момичето Лара.

Хелън стрелна Кий скришом с очи и отвърна:

— Не съвсем.

— Не мога да ви помогна, ако не ми кажете за какво става дума. Ако се нуждаете от общ преглед, ще бъдете първата пациентка, която ще приема, утре сутринта.

— Не! — възрази момичето. — Аз, такова… Не бих искала никой да научи… не мога…

— Трябва да я прегледате.

Лара се обърна към Кий, който се беше обадил.

— Да я прегледам за какво? Щом не е болна…

— Става дума за гинекологичен преглед.

Лара го зяпна въпросително в очакване на отговор. Той не продума, изражението му остана непроменено. Момичето притеснено хапеше долната си устна.

— Хелън — попита внимателно Лара, — да не са те изнасилили?

— Не. — Тя поклати отривисто глава. — Няма такова нещо.

Лара й повярва и изпита огромно облекчение.

— Ще изчакам тук. — Кий се извърна рязко и се отправи по коридора към тъмната чакалня.

С излизането му настъпи тежка тишина. Едва след няколко секунди Лара успя да изпусне стаения си дъх. Усмихна се окуражително на Хелън и каза:

— Оттук, моля. — Момичето я последва в кабинета за прегледи и Лара му посочи масата.

— Да се съблека ли?

— Не — отвърна тя. — Няма да извърша преглед на таза, преди да получа допълнителни сведения. Освен това, сестрата я няма, за да ми асистира. По принцип не правя такива прегледи без помощник.

Това беше за нейна презастраховка, както и за презастраховка на пациента. В съвременното общество, в което хората се съдеха за щяло и нещяло, лекарите изпитваха параноичен ужас да не бъдат обвинени в небрежност. Заради скандала, свързан с името й, тя беше по-уязвима от всички останали.

Очите на пациентката й отново се напълниха със сълзи.

— Ама трябва да ме прегледате. Аз трябва да знам. Трябва веднага да разбера, за да реша какво да правя.

Очевидно дълбоко разстроена, тя късаше мократа кърпичка на парченца. Лара улови ръцете й, за да престане.

— Хелън. — Заговори внимателно, но авторитетно. Основната й цел беше да успокои пациентката. — Преди да продължим, трябва да ми отговориш на няколко въпроса.