Сандра Браун - Пламъци

Тя извади една бланка и химикалка и попита Хелън за трите й имена. Попълването на документите можеше да почака, но с това успя да разсее пациентката си. Докато вписваше данните в стандартната форма, Лара научи, че Хелън е местно момиче, което живее извън града. Беше на осемнайсет години и бе завършила училище през май миналата година. Баща й работеше в телефонната компания. Майка й беше домакиня. Имаше две по-малки сестри и един брат. В семейството им липсваха сериозни заболявания.

— Така — каза Лара и остави бланката, — защо господин Такет ви доведе при мен?

— Аз го помолих. Налагаше се. — Лицето й се сгърчи и тя отново задъвка долната си устна, по пълничките й бузи се търкулнаха сълзи.

Убедена, че се досеща за причината, таяща се зад страданието на Хелън, Лара мина направо към същината на проблема.

— Мислиш, че си бременна ли?

— О, боже! Толкоз съм глупава! — С тия думи Хелън се хвърли върху масата за прегледи, сви колене към гърдите си и неудържимо се разрида.

Лара бързо отиде до нея и отново улови ръката й.

— Хелън, успокой се. Още нищо не е сигурно. Може да плачеш напразно. Фалшива тревога.

Опитваше се да говори внимателно и нежно, но й идеше да скърца със зъби. Искаше й се да грабне една заредена двуцевка и да я насочи към тестисите на Кий. Да забърсва шавливи женчета като Дарси Уинстън беше едно, да съблазнява току-що завършили ученички, съвсем друго.

Лара прибра няколко разпилени кичура от косата на Хелън.

— Кога беше последният ти мензис?

— Преди шест седмици.

— Значи си пропуснала един? Това не означава непременно, че си бременна.

Хелън заклати категорично глава.

— Значи. Никога не ми е закъснявало.

И така да е, помисли си Лара, пак съществуват безброй причини за закъсняване на мензиса, и само една от тях се дължи на бременност. Въпреки това, беше разбрала, че често пъти пациентите най-добре познават собственото си тяло. Не можеше с лека ръка да пренебрегне заключението на Хелън.

— Имала ли си полов контакт?

— Да.

— Без да вземеш предпазни мерки?

Хелън тръсна отрицателно глава.

Лара беше изумена, че учениците от горните класове продължават да не използват презервативи, които са най-евтини и съвсем прости за употреба и все пак предлагат надеждна защита срещу нежелана бременност и всякакви заболявания, предавани по полов път. В градче, като Идън Пас, една открита дискусия на тази тема сигурно би предизвикала съпротивата на по-консервативните родители и някои религиозни групи. Независимо от това, беше от първостепенно значение — направо въпрос на живот и смърт, — подрастващите да бъдат запознати с рисковете, на които се излагат, ако са полово активни и не взимат предпазни мерки.

— Гърдите ти напрегнати ли са?

— Малко. Не повече от обикновено. Но аз си направих домашен тест.

— Положителен ли беше?

— Без съмнение.

— Общо взето са сигурни, но във всеки тест е допустима възможността от грешка. — Лара й подаде ръка да стане. — Иди в тоалетната и ми приготви урина за проба. Ще я подложа на предварителен тест още тази вечер.

— Добре. Но аз знам, че съм бременна.

— Била ли си бременна досега?

— Не съм. Но знам. Ако съм бременна, той ще ме убие.

Оттегли се в тоалетната до кабинета. При мисълта, че Кий Такет си седи доволно в чакалнята й, Лара изпита желание тутакси да иде при него и да хвърли възмущението си в лицето му. Но пациентката й я изпревари.

— Оставих я върху капака на казанчето — каза Хелън, щом се появи.

— Чудесно. Легни на масата и се отпусни.

След няколко минути най-лошите опасения на Хелън се потвърдиха.

— Знаех си — изхлипа тя, когато Лара й каза, че признаците са положителни. Отново се разплака. Лара я прегърна и я държа в ръцете си, докато риданията й се превърнаха в сухо, мъчително хълцане.

— Преди бременността ти да се установи с абсолютна сигурност, не мога да ти дам успокоително. Искаш ли да пийнеш нещо? Кола?

— Благодаря.

Лара я остави само за една-две минути, колкото да донесе напитката. Когато се върна, Хелън тихо похлипваше, но беше по-спокойна. Жадно отпи няколко глътки от колата.

— Хелън, как стои въпросът с бащата на детето, не можеш ли да се омъжиш за него?

— Изключено — измънка тя. — Само бебе му липсва, това е последното нещо, което би искал.

Лара почувства как по тялото й изби топлина от възмущение.

— Разбирам. Ами родителите ти? Доколко биха те подкрепили?

— Те ме обичат — отвърна тя и очите й отново се наляха със сълзи. — Няма де ме изритат. Но татко е настоятел в нашата църква. А мама… О, боже, направо ще умрат от срам.